Каква е тайната на дълголетието? За едни отговорът се крие в здравословното хранене, за други - в редовното движение или добрите гени. Но ако попитаме легендарния актьор Дик Ван Дайк, който навърши 100 години през декември и се е насочил към 101, ще получим много по-прост отговор - оптимизмът.
"Никога не се събуждам в лошо настроение", казва звездата малко преди да отпразнува вековния си юбилей и да издаде книгата 100 Rules for Living to 100: An Optimist's Guide to a Happy Life ("100 правила как да доживеем до 100: Наръчник на оптимиста за щастлив живот").
Звучи почти прекалено хубаво, за да е истина, но науката все по-често стига до същия извод - положителната нагласа може да бъде един от ключовите фактори за по-дълъг и по-пълноценен живот.
Изследвания през последните десетилетия показват, че хората, които гледат с оптимизъм на живота, по-лесно се справят със стреса и често живеят по-дълго. Едно от най-известните проследяващи проучвания започва още през 30-те години на миналия век с млади монахини, които описват живота и мечтите си. Шест десетилетия по-късно учените установяват, че онези, чиито текстове излъчвали повече положителни емоции, са живели средно с десет години повече.
До сходни изводи стига и британско изследване от 2019 г., според което оптимистите имат значително по-голям шанс да достигнат 85-годишна възраст и дори да я надхвърлят.
Източник: GettyImages
Разбира се, никой не твърди, че доброто настроение само по себе си гарантира дълголетие. Но то често върви ръка за ръка с други навици, които имат доказан положителен ефект - по-малко стрес, повече социални контакти, усещане за смисъл и желание да останем активни.
Това потвърждава и най-дългото изследване върху човешкото щастие, започнало в Харвард през 1938 г. След близо 90 години наблюдения учените стигат до извода, че най-силният показател за добро здраве в напреднала възраст не са гените или богатството, а качеството на взаимоотношенията ни. Хората, които в средна възраст поддържат близки отношения със семейството и приятелите си, по-често се радват на по-добро физическо и психическо здраве десетилетия по-късно.
Специалистите смятат, че добрата социална среда действа като своеобразен буфер срещу ежедневния стрес, който с времето се натрупва и оказва влияние върху организма.
Все повече учени са на мнение, че гените обясняват само част от това колко дълго ще живеем. Според някои оценки около 30% от шансовете ни за дълголетие зависят от наследствеността, а останалите 70% - от начина ни на живот.
Източник: GettyImages
Любопитен пример е и сър Дейвид Атънбъро, който също вече е столетник. Макар самият той да отдава дълголетието си на късмета, през целия си живот остава физически активен, запазва любопитството си към света и продължава да работи, признавайки, че не харесва идеята за пенсиониране.
Именно чувството за цел в живота може да се окаже още една важна част от уравнението. Проучвания сред столетници показват, че хората, които усещат смисъл в ежедневието си и продължават да се занимават с неща, които ги вдъхновяват, по-рядко страдат от хронични заболявания, инвалидизация или когнитивен спад.
"Да остаряваш добре не означава само да избегнеш болестите", казва биостатистикът Паола Себастиани от Бостънския университет. "Важно е и как се чувстваш по отношение на собствения си живот", цитират я от Science Alert.
А Дик Ван Дайк обобщава всичко това по своя типичен начин: "Старостта е смесица от факти, начин на мислене и малко късмет."
Може би именно в това се крие тайната. Защото една искрена усмивка, любопитството към живота и желанието да останем активни не само правят годините по-красиви - възможно е и да ни подарят още няколко от тях.
