На пръв поглед изглежда като животно, което сме свикнали да виждаме зад решетките на малка клетка - с колело, купичка с храна и дървено укритие. Само че добруджанският хомяк няма много общо с домашния любимец, който познаваме. Той е див, самотен и все по-рядък обитател на българските земеделски земи, а днес оцеляването му зависи до голяма степен от това дали ще успеем да му оставим място в един все по-интензивно обработван пейзаж.
Добруджанският хомяк (Mesocricetus newtoni) е ендемичен за Добруджа - среща се единствено в Северна България и Южна Румъния, южно от река Дунав. В България има още два вида диви хомяци - сивото хомяче и големият хомяк, но и трите са изключително редки. Именно добруджанският хомяк обаче е във фокуса на работа на екипа на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
"Видът е близкородствен с домашния хамстер и има подобни размери - около 80-100 грама", обяснява главният асистент Мария Качамакова. Разликата е, че вместо да разчита на човек за храната и сигурността си, дивият му събрат трябва сам да намира всичко необходимо за оцеляването си.
Източник: Фотография Димитър Градинаров
И точно тук започват проблемите. Както обяснява Мария Качамакова, най-голямата заплаха за добруджанския хомяк е интензификацията на земеделието и употребата на отрови. Животното предпочита земеделски площи с разнообразни култури и особено многогодишни насаждения като люцерната, които не се разорават всяка година. Огромните блокове с една-единствена култура обаче постепенно заличават подходящите му местообитания.
"Видът не може да оцелее в огромните блокове с монокултури", казва Качамакова.
Затова учените не просто търсят останалите диви популации, но и се опитват да създадат нов шанс за вида чрез отглеждане в контролирани условия. В рамките на проект по програма LIFE на Европейския съюз - "Life for falcons" - се отглеждат хомяци, които в бъдеще могат да бъдат върнати в природата.
Задачата обаче не е толкова проста, колкото звучи. Целта не е животните просто да бъдат отгледани, а да се подготвят за реалния живот извън клетката. Температурата и светлинният режим са максимално близки до естествените условия. Всеки хомяк живее самостоятелно, тъй като това е естественият начин на живот на вида, и разполага със собствена клетка, укритие, играчки и колело.
Храната също е част от подготовката. Животните се хранят обилно, за да натрупат необходимата за оцеляване телесна маса, но учените внимават да не прекалят.
"И те като хората могат да развият свръхтегло", разказва още Качамакова.
А че малките хомяци имат собствен характер, учените вече са разбрали. Една от женските например се оказала изключително решена да осигури свободата не само за себе си, но и за шестте си малки. Тя дори успява да прегризе няколко от пластмасовите контейнери, в които животните били отглеждани. В друг случай малките хомяци намерили начин да избягат през малка дупка и се скрили в кутията с храната.
Сред наблюденията от дивата природа има и по-тревожни находки. При един от уловите учените попаднали на напълно черна женска. Подобна окраска може да бъде резултат от генетични изменения, свързани с близкородствено кръстосване - т.нар. инбридинг.
"Това наблюдение в дива популация на вида само доказва колко е намаляла неговата численост и че видът се нуждае от специална защита като застрашен от изчезване", подчертава Качамакова.
Източник: Фотография Димитър Градинаров
Най-трудната част обаче тепърва предстои - да бъде намерено мястото, на което отгледаните в плен животни могат да бъдат освободени.
То трябва да отговаря на няколко условия едновременно - да предлага подходящо местообитание, да бъде достатъчно защитено и да има връзка с други популации на хомяци. А когато става дума за обработваеми земи, това означава и още нещо: учените трябва да разговарят с хората, които ги стопанисват.
Запознайте се с експерта:
Мария Качамакова е главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Занимава се изучаване и опазване на малки бозайници. В допълнение към това от почти 10 г. работи и за WWF България, където е старши експерт "Опазване на видове", част от програмата за опазване на кафявата мечка.
Те се срещат със собственици и арендатори, разказват им за вида и обясняват, че макар да е изключително рядък, той не представлява опасност за реколтата.
Парадоксът е, че точно земеделските площи са естественият дом на добруджанския хомяк, а в същото време именно начинът, по който ги обработваме, е сред основните причини за изчезването му. Намирането на подходяща защитена територия също се оказва трудно, тъй като повечето защитени места са свързани с естествени местообитания, докато този малък гризач е избрал за свой дом обработваемите земи.
А ситуацията вече е повече от тревожна: "След години проучване сме успели да установим само две места в България, където добруджанският хомяк със сигурност все още се среща", казва Мария Качамакова.
Затова помощта може да дойде и от хората, които прекарват време сред природата. Животното е предимно нощно активно и затова рядко може да бъде видяно през деня. То е сравнително спокойно и не проявява агресия, но ако бъде хванато, може да се опита да ухапе, за да се защити.
Затова най-доброто, което можем да направим, ако попаднем на такъв хомяк, е да не го безпокоим. А ако разпознаваме вида и знаем за неговото присъствие на място, което не е известно на учените, тази информация може да се окаже изключително ценна.
Всеки сигнал може да помогне на учените да разберат къде все още има живот и къде има шанс да бъде създадена нова популация. Сигнали за наблюдения на добруджански хомяк могат да се изпращат на maria.n.kachamakova@gmail.com.
Понякога съдбата на един вид не се решава от големи резервати и впечатляващи природни паркове, а от това дали сред нивите ще остане достатъчно пространство за едно малко животно, което прекарва по-голямата част от живота си скрито от погледите ни.
