В наскоро публикувано проучване учени от Станфорд разкриват, че не остаряваме постепенно, както се смята традиционно. Вместо това, ние остаряваме в два значителни "изблика" през целия ни живот след пубертета: единият в средата на 40-те, другият в началото на 60-те.
Молекулните промени, които се случват по време на всеки период, биха могли да обяснят привидно внезапните признаци на стареене като появата на бръчки, отпусната кожа, побеляла коса, болки в мускулите и ставите и повишена уязвимост към вирусни инфекции.
"Това проучване разкрива защо много хора започват да "усещат" възрастта си доста внезапно", обяснява Джон Уайт, лекар по семейна медицина и бивш директор на Администрацията по храните и лекарствата на САЩ. В същото време, казва той, то "оспорва традиционното мнение, че стареенето е бавен, непрекъснат процес".
Източник: iStock
Дейвид Синклер, молекулярен генетик, изследовател на дълголетието и професор в Медицинското училище в Харвард, разяснява: "Изследването изглежда противоречи на настоящите модели на стареене, особено на епигенетичния часовник и други постепенни и линейни промени, като стабилно повишаване на нивата на кръвната захар."
И докато изследването може да не се отнася за всички, Синклер нарича констатациите "провокативни" и казва, че наистина показва "големи промени в нашата биология през 40-те и 60-те години спрямо други периоди от живота след пубертета".
Източник: iStock
Проучването също така следва развиваща се научна гледна точка за това как остаряваме, тъй като други изследвания сочат подобни периоди, в които изглежда се случва внезапно остаряване. "Много изследвания показват, че промените, свързани със стареенето, могат да настъпят по-внезапно през определени периоди от живота ни", обяснява Мич Маквей, биолог от университета Тъфтс, който специализира във възстановяването на ДНК и молекулярните механизми, свързани със стареенето.
Резултатите показват, че 81% от молекулите не са се променяли непрекъснато, както би се очаквало при линейно стареене, а вместо това са се трансформирали значително около възрастта 44 и 60 години.
Източник: iStock
Млади завинаги е дигитален проект на lifestyle.bg с информация за всеки, който е готов да отключи личния си потенциал да живее по-дълго, по-добре и по-щастливо.
На 44-годишна възраст някои от наблюдаваните промени настъпват в клетките, засягащи метаболизма, което може да обясни защо ни е по-трудно да усвояваме и преработваме кофеина и алкохола. Настъпват промени и в протеините от мастна тъкан, което пък дава яснота за по-високите нива на холестерола и неочакваното наддаване на тегло на средна възраст. Промяната в протеините на съединителната тъкан, свързани със структурата на кожата и мускулите обяснява защо кожата започва да увисва, да се появяват бръчки и защо хората имат повече проблеми, свързани с мускулно напрежение и наранявания.
На 60-годишна възраст екипът наблюдава повече от същите тези молекулярни промени, заедно със забележими нови случайни отклонения в молекулите, свързани с бъбречната функция и имунното здраве. Това пък обяснява защо по-възрастните хора са по-уязвими към болести като COVID-19 и защо случаите на рак, бъбречни проблеми и сърдечно-съдови заболявания нарастват толкова драстично през нашите 60 години.
Източник: iStock
Един от авторите на изследването в Станфорд, ученият по микробиомите Сяотао Шен, твърди, че работата на екипа се основава и на предишни констатации, "колективно демонстрирайки, че стареенето е нелинейно".
Но тези констатации не трябва да ни карат да се страхуваме да достигнем 40-те и 60-те си години. Разбирането как и кога остаряваме може да помогне на хората и здравните специалисти да предприемат конкретни стъпки, за да предотвратят - или поне да се подготвят за някои от най-нежеланите резултати от стареенето, пише National Geographic.
