Доколко кварталът или населеното място, в което живеем, влияе върху здравето ни? Оказва се, че доста. Животът в социално уязвими квартали може да остави видим отпечатък върху мозъка. Това показва ново изследване, публикувано в списанието Radiology.
Екипът му анализира близо 3 хил. мозъчни ЯМР прегледа на хора на възраст от 18 до 96 години и установява ясна връзка между условията на живот и ключови показатели за мозъчно здраве.
Според учените хората, живеещи в най-необлагодетелстваните райони, имат по-висока "мозъчна възраст" и по-нисък общ обем на мозъка. Тези резултати са свързани с индекса за лишения в района (Area Deprivation Index), който оценява социално-икономическата среда чрез фактори като доходи, образование, заетост и жилищни условия. Индексът описва качеството на средата, а не индивидуалните характеристики на жителите.
Източник: iStock
Индексът за лишения в района (Area Deprivation Index), който оценява социално-икономическата среда
Водещият изследовател Джон-Пол Дж. Ю подчертава, че средата има "ясни, количествено измерими последици за мозъчната възраст и, косвено, за мозъчното здраве". Тези данни допълват натрупващите се доказателства, че условията, в които хората се раждат, живеят и остаряват, оформят дългосрочното състояние на нервната система.
Екипът открива и по-високи нива на хиперинтензивни места в бялото вещество - ярки петна, видими на ЯМР сканиране, които се свързват с увреждане на малките кръвоносни съдове в мозъка.
Източник: iStock
Неравностойният живот се отразява на мозъка
Ю ги описва като "следи от сърдечносъдово увреждане", свързани с фактори като високо кръвно налягане, лош сън и хроничен стрес. Повишените хиперинтензитети са асоциирани с по-висок риск от когнитивни нарушения, загуба на памет и деменция.
Според учените социално-икономическата среда трябва да бъде включвана в разработването на здравни политики и интервенции, допълват Euronews.
