Преди близо три години на българска сцена бе поставена пиесата, с която австралийския драматург и бивш адвокат Сузи Милър си спечелва международна слава в театралните среди - Prima Facie. Основен двигател за реализацията на моноспектакъла у нас и главно действащо лице в него е Елена Телбис, която вече трети сезон се превъплъщава в ролята на младата адвокатка Теса Енслър. А чрез професионалния опит и личната история на героинята проследяваме как системата, в която самата тя безпрекословно вярва, в един момент се оказва невъзможно да въздаде справедливост.
Повече от пет години след като Prima Facie има своята първа премиера в Сидни, на международната театрална сцена се реализира и още един от най-популярните текстове на Сузи Милър - Inter Alia. Неговата световна премиера се случва през лятото на миналата година в Лондон, където се играе в продължение на няколко месеца с Розамунд Пайк в главната роля. А след премиерата си на Уест Енд, но преди тази на Бродуей, представлението е адаптирано и за българска сцена.
Премиерата на Inter Alia е днес, 28 септември, в Театър Artvent, а ние имахме възможност да го гледаме ден по-рано, на предпремиера, организирана за медиите. И нямаше как да я пропуснем, след като през 2024 г. Prima Facie и Елена Телбис не ни оставиха да си тръгнем от залата без голямо количество храна за размисъл след бурните аплодисменти.
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
Всъщност, препратката към моноспектакъла на актрисата, която направихме в началото, съвсем не е случайна. Тъй като Inter Alia е негово своеобразно продължение. И не е просто нова пиеса със сходна тема - между двете сякаш има напълно целенасочен драматургичен диалог. Защото докато Prima Facie пита: "Какво се случва, когато жена, която вярва в закона, стане негова жертва?", Inter Alia обръща перспективата и задава въпроса: "Какво се случва, когато жена, която представлява закона, се окаже майка на момче, обвинено в сексуално престъпление?"
Така Сузи Милър сменя страната на съдебната зала. И след като в Prima Facie героинята е обвинителка и жертва, която се сблъсква с институцията, в Inter Alia жената е самата институция - съдията Джесика Паркс.
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
Нейната роля е поверена на Радина Кърджилова. На сцената ѝ партнират Пламен Димов като съпруга на Джесика - Майкъл, както и студентите Андрей Трифонов и Петър Каменов, които се редуват в образите на сина им Хари. Режисьор на представлението е Крис Шарков, а част от творческия екип са още сценографът Никола Тороманов и композиторът Емилиян Гацов-Елби.
Още първата сцена на постановката ни показва съдия Джесика Паркс като "рок звезда" в съдебната зала - успешна, уверена и безкомпромисна. Но неслучайно заглавието на пиесата е именно Inter Alia - юридически израз, който в превод от латински означава "наред с всичко останало". Защото наред с професионалните си задължения в Кралския съд в Лондон героинята е и съпруга, майка, приятелка и човекът, който поема огромна част от невидимата работа вкъщи.
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
В съда тя често разглежда случаи на сексуално насилие и има смелостта да се изправя срещу система, която невинаги е справедлива. И докато изглежда сякаш успява да съчетава работата с личния си живот, всичко се преобръща за една нощ. Синът ѝ Хари е обвинен в изнасилване - казус, който сблъсква професионалните принципи на Джесика с най-първичния човешки инстинкт - този на майката.
Така представлението поставя въпросите за сексуалното насилие, порнографията и възпитанието на момчетата в съвременната среда, в която властва и онлайн мизогинията. Но и извежда на преден план най-основата идея - може ли човек да остане безпристрастен, когато казусът е собственото му дете?
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
Освен със сериозната, комплексна и тежка тема, която повдига, Inter Alia приковава вниманието на зрителя със сценичната си форма, динамиката и върховното изпълнение на Радина Кърджилова в главната роля. Макар представлението да не е моноспектакъл като Prima Facie и актрисата да не е съвсем сама на сцената, тя практически не я напуска. Освен това не просто ни показва различните лица на Джесика, а едновременно с това физически изпълнява и множеството други второстепенни роли с абсолютен размах.
Въпреки това я виждаме във вихъра ѝ основно като Джесика - тя е двигателят на социалния живот на семейството, поддържа отношенията в него, организира специалните вечери, грижи се за сина си, подготвя дрехите му за партито и мисли за безопасността му. И наред с всичко това трябва да бъде безупречен съдия. Така Джесика ни кара да си зададем и въпроси за ролята на жената като майка и съпруга, както и за феминизма.
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
Оттук идва и дилемата - дали главната героиня е първо съдия, или е първо майка. Отвъд това обаче стои един по-интересен въпрос, а именно: Какво всъщност се случва, когато една жена, свикнала професионално да преценява вината на другите, трябва да приложи същите морални критерии към собственото си дете?
Синът на Джесика - Хари, пък е представен като симпатичен, уязвим и социално несигурен тийнейджър, който обаче крие обезпокоително поведение. И точно зад неговия образ стоят темите за онлайн порнографията и влиянието на интернет върху младите мъже.
Този герой обаче остава в известна степен периферен. Както и другият мъжки персонаж в пиесата - съпругът на Джесика - Майкъл. И двамата съществуват сякаш основно през преживяването на Джесика. В ролята си Пламен Димов е харизматичен, едновременно емоционален, но и сдържан, а химията, която с Радина Кърджилова споделят на сцената, е неоспорима. Но спектакълът е практически монодрама, в която именно актрисата приковава най-голяма част от вниманието на зрителя.
Източник: Artvent / фотография Цветан Игнатовски
Цялостната му динамика е зададена именно от нейното изпълнение, като през цялото време тя слага и сваля съдебна перука, костюм, рокля, държи ютия, микрофон... все предмети, които символизират различните роли на Джесика. Сценографията на Никола Тороманов съдържа всичко необходимо и нищо излишно - тя е едновременно дома на семейството ѝ и скамейката в съдебната зала, като подчертава как границата между семейния и професионалния свят на героинята се размиват. А музиката, композирана от Емилиян Гацов-Елби, допълва перфектно най-ключовите моменти в представлението.
Inter Alia e силна и въздействаща постановка, която поставя на фокус реални проблеми и значими теми както за ролята на жените, така и за израстването на днешните деца. Говори на съвременен език, но цели да дава директни отговори на моралните въпроси. Гласът в тази история е този на майката. А в него чуваме емоционална дълбочина и висока динамика, каквито предполагат моралната двусмисленост на казуса, който преобръща живота ѝ. И не на последно място, историята не е просто за правосъдието или съдебната система - вместо това задава рамка за един по-голям и значим разговор за ролята на семейството и средата на обществото, в което живеем.
Премиерата на Inter Alia е на 28 септември от 19:30 в Театър Artvent.
Следващата дата на представлението в София е 3 октомври, а междувременно предстои да гостува във Варна на 30 септември, в Русе на 2 октомври и в Пловдив на 5 октомври.
Повече информация има тук.
