Ново изследване показва любопитна връзка между броя на децата и начина, по който старее тялото. Според учени от University of Helsinki във Финландия както раждането на много повече деца от средното, така и липсата на деца, могат да бъдат свързани с по-кратък живот и по-бързо биологично стареене.
Изследователите обаче подчертават, че резултатите не бива да се приемат като личен здравен съвет. Става дума за тенденции, наблюдавани в големи групи хора, които съвпадат с някои идеи в еволюционната биология.
Една от тях е т.нар. Disposable Soma Theory. Според нея организмът ни постоянно "разпределя" ограничени ресурси - време и енергия - между две основни неща: размножаване и поддържане на тялото. Когато много енергия отива за едното, за другото остава по-малко.
"От гледна точка на еволюционната биология организмите разполагат с ограничени ресурси като време и енергия", обяснява биоложката Микаела Хуканен в проучването, публикувано в научното списание Nature Communications.
Източник: iStock
"Когато голяма част от енергията се инвестира в възпроизводството, тя се отнема от механизмите за поддържане и възстановяване на организма - а това може да повлияе на продължителността на живота."
И предишни проучвания са откривали връзка между броя на децата и някои аспекти на живота по-късно - например финансите. Но повечето изследвания са разглеждали само отделни фактори, като възрастта при първо раждане или общия брой деца.
В новото проучване учените са решили да погледнат по-цялостната картина. Те анализирали данни от 14 836 жени, като всички били близначки - това помага да се намали влиянието на генетиката. При част от тях - 1054 участнички. Изследвани са и маркери за биологично стареене.
Жените били разделени в седем групи според броя на децата и възрастта, на която са родили.
Резултатите показали интересна тенденция:
- жените без деца и тези с най-много деца (средно около 6-7) имали по-висок риск от по-бързо биологично стареене и по-кратък живот;
- жените, които са станали майки много рано, също показвали признаци на по-бързо стареене, но тази връзка отслабвала, когато се отчетат други фактори като употреба на алкохол и индекс на телесна маса.
Най-добри резултати - както по отношение на биологичното стареене, така и на риска от смърт - имала групата със среден брой деца (около две до три), като ражданията се случвали приблизително между 24 и 38 години.
Източник: iStock
Интересното е, че еволюционната теория не дава ясно обяснение защо липсата на деца също се свързва с по-лоши резултати. Според учените е възможно да има други фактори - например предишни здравословни проблеми, които влияят както на решението или възможността да имаш деца, така и на здравето по-късно.
"Човек, чието биологично тяло е по-старо от календарната му възраст, има по-висок риск от смърт", казва епигенетичката Мийна Оликайнен. "Нашите резултати показват, че изборите в живота оставят биологичен отпечатък, който може да се измери много преди старостта."
Тя допълва, че в някои анализи раждането на деца в много млада възраст също е свързано с по-бързо биологично стареене. Това може да има връзка с еволюцията - в природата често се "насърчава" по-ранното размножаване, дори ако то има определена цена за здравето в по-късните години.
Важно е да се подчертае, че статистиката не доказва пряка причинно-следствена връзка - тя просто показва обща тенденция в голяма група хора. Освен това върху дълголетието и стареенето влияят много други фактори - начин на живот, генетика, социална среда и здраве. Затова учените са категорични: никоя жена не бива да променя плановете си за деца само на базата на тези резултати.
