Голяма част от физическото, както и от психичното ни здраве, се предопределя от това как се храним. Дори и понякога да нямаме особена възможност да обръщаме голямо внимание на това какво слагаме в чинията си, редица научни изследвания ни карат да се замисляме и да бъдем по-селективни.
Поредното подобно е част от Framingham Heart Study Offspring cohort. Изследват се 1647 души на средна и напреднала възраст със средна възраст 60 години в началото на изследването. Те преминават през редовни здравни прегледи на всеки 4-8 години, а на всеки 2-6 години им се прави ядрено-магнитен резонанс. Хранителният им режим се оценява чрез въпросник за честотата на консумация на храни.
Става дума за т.нар MIND диета, която е съчетание между средиземноморската диета и хранителния подход DASH за овладяване на хипертонията с цел забавяне на невродегенеративните процеси. А сега вече се свързва и с по-добро когнитивно здраве, отбелязват изследователите.

Източник: iStock
Въпросният хранителен режим е с акцент върху зеленолистните и други видове зеленчуци, горските плодове, ядките, пълнозърнестите храни, рибата, бобовите култури, зехтина и птичето месо, както и на умерената консумация на вино. Препоръчва се също ограничаване на маслото и маргарина, сиренето, червеното месо, тестените изделия и сладкишите, както и бързото хранене.
Изследването установява, че хората, които най-стриктно спазват този режим, са най-вече жени и хора с висше образование. Те също така рядко пушат и са с показатели за затлъстяване. Рядко имат и състояния, които могат да повлияят на здравето на мозъка, например диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания.
По-стриктното спазване на диетата MIND се свързва с по-малка загуба на мозъчна тъкан с течение на времето. Особено изразено е при сивото вещество, което играе важна роля в паметта, ученето, вземането на решения и обработката на информация. Режимът е свързан и с по-слабо разширяване на мозъчните стомахчета, чийто обем обикновено нараства при свиване на мозъчната тъкан, обяснява Science Daily.

Източник: iStock
Tова не е първото проучване, което свързва диетата MIND с ползи за когнитивните функции. Но досега връзката ѝ със свързаните с възрастта промени в структурата на мозъка оставаше неясна. А именно те имат пряка връзка със заболявания като болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон.
Оказва се също така, че някои храни от конкретния режим имат по-голям положителен ефект от други. Например по-високият прием на горски плодове е свързан с по-бавно увеличаване на обема на вентрикулите. Същото може да се каже и за пилешкото месо, което също така забавя намаляването на сивото вещество. В другия край са сладките храни, които ускоряват уголемяването на вентрикулите и увеличават атрофията на хипокампуса, точно както и пържените бързи храни.
Изненадващо може би е заключението, че по-високият прием на пълнозърнести храни се свързва с няколко неблагоприятни структурни промени, включително по-бърза загуба на сиво вещество и обем на хипокампуса, както и по-бързо уголемяване на камерите. Междувременно пък завишеният прием на сирене е свързан с по-бавен спад в обема на сивото вещество и хипокампуса, по-малко уголемяване на камерите и по-малко хиперинтензитет на бялото вещество.




















































































