Повечето съвети за закуската са свързани с това какво слагаме в чинията си. Голямо проучване сред възрастни американци обаче показва, че значение може да има и кога приемаме първите и последните си калории за деня.
Важно е да се уточни, че изследването показва връзка, а не доказва причинно-следствена зависимост. Тоест не означава, че по-късната закуска непременно скъсява живота, но допълва все повече данни, че здравето може да зависи не само от храната, която приемаме, но и от времето, в което ядем.
Учените анализирали данните на 31 044 души на възраст над 40 години от американско национално здравно проучване, проведено между 1999 и 2018 г. Участниците посочили какво са яли и пили през предходните 24 часа и в колко часа са го направили. След това изследователите проследили данните за смъртността до края на 2019 г. За средно осем години проследяване са починали 7129 души, от които 2259 от сърдечносъдови заболявания.
Източник: iStock
Резултатите показват интересна тенденция: колкото по-късно е първото хранене за деня, толкова по-висок е свързаният с него риск от смърт. В сравнение с хората, които се хранят за първи път между 7 и 8 сутринта, при тези, които започват между 8 и 10 часа, рискът от смърт по всякаква причина е с 10% по-висок. При първо хранене между 10 и 12 часа разликата достига 19%, а след обяд - 29%.
При сърдечносъдовата смъртност тенденцията е сходна. Хората, които приемат първите си калории след обяд, имат 46% по-висок риск в сравнение с тези, които закусват между 7 и 8 часа. На 50-годишна възраст при най-късно хранещите се е изчислена и средна продължителност на живота с около 2.46 години по-малка.
Интересен е и резултатът за последното хранене за деня. Тук зависимостта не е линейна, а има U-образна форма. В сравнение с хората, които приключват с храненето между 19 и 20 часа, тези, които го правят преди 19 часа, имат 13% по-висок риск от смърт, а при хранене след полунощ рискът е с 27% по-висок. Най-ниският изчислен риск е около 20 часа.
Това обаче не означава, че 20 часа е идеалният час за вечеря за всеки човек. Според авторите много късното хранене може да наруши естествения циркаден ритъм и метаболизма. От друга страна, хората, които се хранят необичайно рано, често са по-възрастни, приемат по-малко храна и имат повече съществуващи заболявания. Така че часът на хранене може да е показател за вече съществуващи здравословни проблеми, а не непременно тяхната причина, пише Science Alert.
Източник: iStock
Учените подчертават и друга важна подробност: само продължителността на "хранителния прозорец" - времето между първото и последното хранене - не показва постоянна връзка със смъртността. Значение изглежда има и кога започва този прозорец.
Според изследователите по-късната закуска и храненето през нощта могат да доведат до разминаване с естествения циркаден ритъм и до нарушения в метаболизма на мазнините и глюкозата. Възможни са и други механизми, но засега не е ясно дали именно те обясняват наблюдаваната връзка с продължителността на живота.
Изследването има и сериозни ограничения. То е наблюдателно, а хранителните навици са оценявани основно чрез информация за един 24-часов период. Това означава, че данните не могат да покажат как човек се е хранил в продължение на години. Възможно е резултатите да са повлияни и от фактори като съня, работата на смени, индивидуалния биологичен ритъм и социално-икономическите условия.
Затова авторите са категорични: само на базата на тези резултати не е разумно хората да правят крайни промени в режима си на хранене. Но проучването добавя още една интересна част към пъзела на здравословното хранене: понякога въпросът не е само какво има в чинията, а и колко е часът, когато сядаме пред нея.
spotlight
на 21.08.2026 в 03:39:49 #1Аз не закувам и обядвам, тъй че моята закуска е когато е моята вечеря. При тези изследвания, аз трябва да съм ритнал кофата още преди 30--40 г.