Хората, чиито родители са доживели до 100 години, може да имат по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и по късна поява на някои здравословни проблеми. Това показват резултатите от ново изследване, което насочва вниманието към наследствените фактори и тези от средата, които влияят на дълголетието.
Учени от САЩ анализират данни от три дългогодишни проучвания в САЩ и Великобритания, обхващащи над 4000 души. Те сравняват здравните показатели на хора, които имат поне един родител, достигнал 100-годишна възраст, с тези на участници, чиито родители са имали по-кратък живот.
В комбинираните анализи се откроява ясно предимство за потомците на столетници: 42% по-нисък риск от смърт, 33% по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и 32% по-нисък риск от хипертония. Освен това при тях смъртността настъпва средно три години по-късно, а високото кръвно налягане се появява с около пет години по-късно.
Източник: iStock
При децата на столетници високото кръвно налягане се появява с около пет години по-късно.
Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в световен мащаб и през 2019 г. са отговорни за 42,5% от смъртните случаи в Европа, данните са на СЗО. Хипертонията е основният рисков фактор в Европа и допринася за близо една четвърт от тези случаи.
При други заболявания картината е по-нееднозначна. Рискът от инсулт е по-нисък в две от трите изследвани групи, но не се открива значима разлика в риска от рак. Дори след като учените отчитат фактори като тютюнопушене, образование, хранене, физическа активност, употреба на алкохол и социално-икономически статус, тенденцията остава сходна. Това подсказва, че начинът на живот сам по себе си не може да обясни наблюдаваните резултати, пишат Euronews.
Източник: iStock
Въпреки обещаващите резултати, са нужни повече данни за други фактори от начина на живот на столетниците
Столетниците са известни с това, че развиват свързани с възрастта заболявания значително по-късно от останалата част от населението. Проучването обаче не може да определи кои конкретни фактори стоят зад установените разлики. Авторите отбелязват и, че част от здравната информация е самодекларирана, а участниците са предимно бели, което ограничава обобщаването на резултатите.
