Смокинята е типично за Средиземноморието растение, но се чувства добре и в много райони на България. За да преживее успешно зимата и да даде сладки плодове през следващото лято, е важно да я подготвим правилно за студените месеци. Грижите зависят най-вече от това дали я отглеждаме в саксия, или е засадена директно в градината, както и от климатичните условия в района, в който живеем.
Устойчивостта на смокинята към студ е свързана със сорта, възрастта на растението и продължителността на студените периоди. По-старите дръвчета обикновено са по-издръжливи, докато младите са по-чувствителни към ниските температури. Затова, ако тепърва отглеждаме смокиня, е добре през първите години да я засадим в саксия. Така ще можем лесно да я преместим на защитено място през зимата.
В България смокините се отглеждат успешно най-вече в районите с по-мека зима, включително по Черноморието и в някои части на Южна България. В по-студените райони продължителните студове могат да повредят младите клонки, а при по-сериозно застудяване - и по-старите части на растението. Някои по-студоустойчиви сортове могат да понесат температури до около минус 10-15 градуса, но това не означава, че остават невредими при такива условия. Продължителността на студа, вятърът и влажността също имат значение.
Ако отглеждаме смокинята в саксия, подготовката за зимата е по-лесна. Когато температурите започнат да падат, можем да преместим растението близо до защитена стена на къщата или под навес. Добре е да покрием почвата със слой сухи листа или смърчови клонки, а короната да увием с дишащ градински агротекстил при очаквани по-сериозни студове.
Източник: iStock
Ако зимата е по-сурова, най-сигурният вариант е да приберем саксията в неотопляемо, защитено помещение, например гараж, мазе или зимна градина. Подходящи са места, където температурата се задържа приблизително между 0 и 10 градуса. Тъй като през есента смокинята губи листата си и навлиза в период на покой, тя не се нуждае от много светлина през зимата.
Ако смокинята е засадена директно в градината, трябва да обърнем специално внимание на защитата на корените и клоните. Добре е още при засаждането да изберем място до стена, която предпазва растението от студените ветрове. В края на есента покриваме почвата около ствола със слой сухи листа, слама или смърчови клонки. Това помага да запазим топлината в почвата и да предпазим корените от измръзване.
Младите смокини се нуждаят от по-сериозна защита. При очаквани продължителни студове може отново да увием клоните с градински агротекстил, който пропуска въздуха и ограничава загубата на топлина.
През зимата смокинята не изисква много грижи. Ако сме я прибрали в хладно помещение, обикновено няма нужда от често поливане, тъй като растението е в покой и използва малко вода. Все пак е добре от време на време да проверяваме почвата. Ако тя е напълно суха, можем да добавим малко вода, без да я преовлажняваме.
Когато зимата отмине и температурите започнат трайно да се повишават, можем постепенно да върнем смокинята на открито. Не е препоръчително веднага да я поставяме на силно слънце, особено ако е прекарала няколко месеца в мазе или друго затворено помещение, съветват от Мyhomebook. Започваме с по-защитено и полусенчесто място, след което постепенно я привикваме към пряката слънчева светлина. Така намаляваме риска от пригори по младите листа и клонки и помагаме на растението да се адаптира към променените условия.
