В съвременното натоварено и забързано ежедневие малко хора биха казали, че се наспиват добре. И вероятно им е идвало наум, че следобедната дрямка измежду задачите би им се отразила повече от добре. Оказва се обаче, че този навик може да има изненадващо негативно влияние върху нас.
Според ново проучване, проведено от Медицинския център на университета Mass General Brigham and Rush, ежедневните дрямки могат да окажат негативно влияние върху здравето ни - и по-конкретно върху продължителността на живота ни.
В продължение на до 19 години проучването е изследвало 1338 възрастни на възраст 56 и повече години и е установило, че честите дневни дрямки (независимо от тяхната продължителност) са свързани с по-висока обща смъртност.
Източник: iStock
Според данните от изследването, започнало през 1997 г., между 20% и 60% от възрастните хора са поспивали всеки ден, с цел да повишат бдителността и енергията си. Въпреки това обаче, учените откриват, че този навик е свързан с повишен риск от невродегенерация, сърдечно-съдови заболявания и други сериозни заболявания, дори и човек да се чувства отпочинал след дрямка.
Констатациите в проучването се изясняват по-точно, щом се обърне внимание как е проследявана и категоризирана дрямката. Най-напред изследователите са определили времева рамка за "дневна дрямка" - тя е включвала поспиване в часовете между 9 и 19 ч., като освен това са били взети предвид и продължителността, и честотата му.
След това участниците в проучването са били разпределени в два различни прозореца според вида дрямка: ранен следобед (между 11 и 17 ч.) и късен следобед (между 15 и 19 ч.). Предвид това, учените установили, че всеки допълнителен час дрямка на ден е свързан с 13% по-висок риск от смъртност, както и че всяка допълнителна дрямка на ден увеличава риска от смъртност със 7%. Сутрешната дрямка пък е била свързана с 30% по-висок риск от смъртност в сравнение със следобедната.
Източник: iStock
"Нашето проучване е едно от първите, което показва връзка между обективно измерените модели на дрямка и смъртността и предполага, че има значителна клинична стойност в проследяването на моделите на дрямка за ранното откриване на здравословни проблеми", казва Ченлу Гао - водещ автор на изследването, цитиран от Real Simple. Той допълва също, че връзката между дрямката и смъртността не е причинно-следствена, а показва корелация.
Освен това, няма как да не се отбележи също, че има и допълнителни фактори, които трябва да се вземат предвид. Така например някои хронични заболявания, като проблеми с щитовидната жлеза, диабет и психични разстройства, могат да увеличат усещането за умора през деня, което да увеличи желанието за следобедна дрямка. Проучването обаче не е взело предвид кои участници са имали такива състояния. А хроничните заболявания могат да увеличат както дневната умора, така и риска от смъртност.
Като друга причина за умора през деня учените също така посочват и проблеми, свързани със сърдечно-съдовата система. И поясняват как дрямката може да е следствие от нарушения на съня или циркадно несъответствие. Според тях това може да доведе до допълнителни възпалителни състояния, като например повишено кръвно налягане. А това системно възпаление, преди това свързвано с подремване през деня, може също да повлияе на смъртността.
