Веднага щом чуем определението "преработени храни", най-вероятно първо се сещаме за всички онези нездравословни продукти, които знаем, че е по-добре да избягваме. Оказва се обаче, че не бива да възприемаме това разбиране толкова крайно.
Разбира се, всяка една диета, която включва пълноценни и богати на полезни вещества храни, е здравословна, но това далеч не означава, че всяка преработена храна е прегрешение или "забранена". Вместо да избягваме или изцяло да изключваме цели категории храни, е по-добре да подбираме продуктите, които купуваме, по-внимателно, като се съсредоточим върху съставките и хранителната им стойност.
Всъщност, за мнозина е лесно да заклеймят преработените храни, но без да разбират какво всъщност означава преработката им. Разбирането за това, което съдържат продуктите, е много по-важно от това да ги "съдим" според определенията им. Ето седем мита за преработените храни, на които експертите по хранене ни съветват да спрем да вярваме.
Всички преработени храни са нездравословни
Преработката не прави една храна непременно нездравословна. Защото бързото замразяване на зеленчуци, пастьоризирането на мляко, консервирането на боб, смилането на овес и опаковането на измити салати също попадат в категорията "преработка". Важно е да разграничаваме вида преработка, тъй като обработването на храната не започва и не завършва с фабричните продукти. Дори приготвянето на храна вкъщи е вид обработка.
Източник: iStock
Истински важният въпрос е доколко дадена храна е била променена спрямо първоначалния си вид и какво влияние има тя върху организма ни. Да оценяваме всички пакетирани храни по един и същи начин само защото са обозначени като "преработени", означава да пренебрегнем факторите, които реално определят дали една храна е полезна или не.
Ако не можем да произнесем наименованието на съставките, значи са вредни
Дългият списък със съставки или непознатите имена могат да изглеждат като предупредителен знак, но научните наименования сами по себе си не означават, че дадена съставка е вредна. Много напълно безопасни съставки са изписани с научните си химични или ботанически наименования, вместо с по-познатите си такива. Аскорбиновата киселина и токоферолите например са всъщност форми съответно на витамин C и витамин E. Лецитинът пък е естествен емулгатор, който се съдържа в яйцата и соята, а ксантановата гума е сгъстител, получен чрез ферментация.
Източник: iStock
Това не означава, че трябва да пренебрегваме списъка със съставките, но не бива и да заклеймяваме конкретни продукти заради непознатите за нас наименования. Някои добавки в храните често изпълняват важни функции, които далеч не се изчерпват само с удължаването на срока на годност. Те могат да подпомогнат за запазването на хранителните вещества, да се поддържа желаната текстура на продукта, да се предотврати развалянето му или да се намали рискът от заболявания, причинени от замърсена храна. Краткият списък със съставки не е непременно признак, че храната е по-полезна. А фактът, че не знаем какво представлява дадена съставка, не означава, че тя е вредна.
В преработените храни не се съдържат никакви хранителни вещества
Много ултрапреработени храни, като обогатени зърнени закуски, протеинови барове и някои растителни млека, са разработени целенасочено, за да компенсират хранителни дефицити. Така например млякото, обогатено с витамин D, растителните млека с добавен калций и брашното, обогатено с фолиева киселина, имат доказан принос за намаляването на недостига на хранителни вещества сред цели групи от населението. Особено предвид все по-популярните хранителни навици на хората с натоварено ежедневие.
Източник: iStock
Най-напред е добре да обърнем внимание на добавените захари, а не само на общото количество захари. Лесно е човек да се подведе по надписа "без добавена захар", въпреки че самата храна може естествено да съдържа много захари. Препоръчително е първо да проверим откъде идва сладостта (какъв е подсладителят или източникът на захари), преди да продължим с останалата информация на етикета. Защото хранителният профил на един пакетиран продукт не може да се прецени само по това, че е "преработен" - цялата информация е посочена на етикета.
Здравословното хранене означава да приготвяме всичко от нулата
Изцяло домашно приготвените ястия често са по-вкусни, но това не ги прави автоматично по-здравословни. Така например брауни, направено у дома, може да съдържа повече масло и захар от такова, закупено от магазина. Същото важи и за пастата със сметана и други подобни ястия, защото е лесно да изгубим представа колко наситени мазнини или захар добавяме, когато ние самите ги слагаме лъжичка по лъжичка.
Източник: iStock
А в пакетираните храни по закон трябва да се посочва точно какво се съдържа. Затова и в крайна сметка хранителната стойност зависи от съставките и размера на порцията, а не от това кой или как е приготвил ястието. Като за някои хора именно удобните пакетирани храни правят възможно здравословното хранене в съвременното ежедневие. А готвенето от друга страна е хубаво, но не и задължително условие за пълноценно и балансирано хранене.
"Без захар" винаги означава, че в продукта има изкуствени подсладители
Етикетът "без захар" на даден продукт потвърждава само едно: че в него не е добавена захар. Но не казва какво е използвано вместо нея, за да се запази сладостта. В някои случаи може да бъде изкуствен подсладител, в други сладостта може да идва от плодове, а понякога продуктът просто е по-малко сладък.
Източник: iStock
Добре е да проверяваме съставките, а не да разчитаме сляпо на рекламния надпис отпред на опаковката. И да запомним, че "без захар" и "подсладен с изкуствени подсладители" не означават едно и също, въпреки че маркетингът често създава впечатление, че са. Много напитки, рекламирани като здравословни, всъщност съдържат много захар. Студеният чай например може да съдържа толкова захар, колкото и газирана напитка, а понякога дори и повече.
Замразените плодове и зеленчуци са по-малко хранителни от пресните
Плодовете и зеленчуците често се замразяват бързо, в момента на пика на тяхната зрялост, за да запазят витамините и минералите си максимално добре. Пресните, от друга страна, често прекарват дни или седмици в транспортиране и съхранение, преди изобщо да стигнат до кухнята ни. Като през това време нивата на хранителните им вещества постепенно могат да намалеят. Мнозина от нас обаче може и да не осъзнават това. А в действителност в плик замразен спанак може да се съдържат повече витамин C и фолиева киселина от пакет със съмнителна свежест, който е пътувал продължително време и е престоял в магазина.
Източник: iStock
Разбира се, пресните продукти, особено когато са в сезон и са местно производство, са винаги оптималният избор, но замразените не трябва да бъдат несправедливо пренебрегвани. Хранителната стойност на последните не е непременно по-ниска, а за мнозина са удобен начин добавят повече плодове и зеленчуци към диетата си, без да се притесняват, че пресните ще се развалят в хладилника.
Органичните преработени храни са по-здравословни
Думата "органичен" е показателен за начина, по който са отгледани съставките, а не за това колко хранителен е крайният продукт. Лесно е обаче да пренебрегнем тази разлика, особено заради опаковките, които са направени така, че да оставят впечатлението, че "органично" и "здравословно" означават едно и също. Но дори и с надпис "органични" бисквитите си остават бисквити. Всъщност, органичните пакетирани храни могат да съдържат също толкова добавена захар, рафинирано брашно и наситени мазнини, колкото и стандартните.
Източник: iStock
В крайна сметка, най-добрият режим на хранене е този, който реалистично ще следваме отново и на следващия ден. Защото стремежът към съвършенство винаги нарушава постоянството. Не бива да забравяме, че реалната здравословна стойност на един продукт зависи от това, което е отвъд надписа "органично": съставките, наличието на добавена захар и размера на консумираната порция, пише Tasting Table.
