Когато си представим финландските острови, най-често мислим за спокойствие. За малки дървени къщи, кацнали на скалите, за борови гори, сауни с изглед към морето и вода, толкова чиста, че човек спокойно би искал да се гмурне в нея. Малцина обаче се замислят как се поддържа тази идилия.
Защото зад красивите пейзажи се крие един доста прозаичен въпрос - какво се случва с тоалетните на места, където няма канализация?
За Финландия това е огромно предизвикателство. Страната разполага с над 180 000 острова, а хиляди от тях са обитавани сезонно или са любима дестинация за туристи, рибари и любители на природата. Да се изгради канализационна система до всяко кътче би било почти невъзможно, а използването на септични ями крие сериозен риск за околната среда. А този риск никак не е малък.
Балтийско море е едно от най-затворените морета в света. За разлика от океаните, където водата постоянно се обновява, тук обменът е изключително бавен. Това означава, че всяко замърсяване - независимо дали идва от индустрията, земеделието или една обикновена тоалетна - може да остане във водата години наред. Именно затова финландците решават да подходят към проблема по нетрадиционен начин.
Източник: iStock
Според насоките на Министерството на околната среда и водите всяка система извън канализационната мрежа трябва да предотвратява попадането на непречистени отпадни води в природата, а за островите без пътна връзка се препоръчват именно безводни решения като инсинераторни и компостиращи тоалетни
Тоалетната, която превръща отпадъците в... пепел
Най-интересното решение са така наречените инсинераторни (изгарящи) тоалетни. Те нямат нужда от канализация, не използват вода и не оставят отпадни води, които да попаднат в морето.
След използване екскрементите попадат в специална горивна камера, където чрез електричество или газ се нагряват до няколкостотин градуса. При тази температура органичната материя изгаря почти напълно.
Вместо резервоар, който трябва да се изпразва, остава едва шепа стерилна пепел - толкова малко количество, че обикновено се почиства чак след десетки използвания.
Източник: iStock
Това означава нулев риск фекални води да проникнат в почвата или да достигнат морето. Освен това се спестяват огромни количества питейна вода, тъй като няма казанче и всяко пускане не "струва" между шест и девет литра вода, както е при стандартните тоалетни. Да си признаем, в началото беше странно да използваме подобни тоалетни, които при всяко ходене (малка или голяма нужда) изискват специално пликче, но с времето човек свиква и не му прави особено впечатление.
Любопитното е, че община Еспоо - една от най-големите във Финландия, в която има стотици острови, изрично препоръчва на собствениците на островни имоти без пътен достъп да използват безводни тоалетни, включително инсинераторни, изпарителни, замразяващи или компостиращи системи. Причината е проста - поддръжката на септични ями на подобни места е трудна, а рискът от замърсяване на околната среда е значително по-висок.
Другото екологично решение - природата върши работата
Разбира се, инсинераторните модели не са единственото решение. На много острови, в националните паркове и по туристическите маршрути Финландия използва и компостиращи тоалетни.
Те също работят без вода, но вместо да унищожават отпадъците чрез висока температура, ги разграждат по естествен начин. С помощта на торф, дървени стърготини или други органични материали отпадъците постепенно се превръщат в компост.
Източник: iStock
Този процес не само предотвратява замърсяването, но и позволява хранителните вещества да бъдат върнати обратно в природата, вместо да попаднат в морето.
Изборът между двата типа зависи от конкретното място. На малки, скалисти острови инсинераторните тоалетни често са по-подходящи, защото не изискват място за компостиране и почти не се нуждаят от поддръжка. Там, където има повече пространство и постоянен поток от посетители, компостиращите системи също работят отлично.
Малко решение с голям ефект
На пръв поглед може да изглежда странно една тоалетна да бъде част от стратегията за опазване на природата. Но именно подобни на пръв поглед дребни решения често имат най-голям ефект.
Финландия от години инвестира в технологии, които ограничават попадането на фосфор и азот в Балтийско море. Именно тези вещества са сред основните причини за така наречения "цъфтеж" на водораслите - явление, което намалява кислорода във водата и застрашава рибите и останалите морски организми. Затова всяка капка непречистена отпадна вода има значение.
Източник: iStock
Финландският пример неизбежно прави паралел и с България. По Черноморието, около язовирите и в някои планински райони все още има места без изградена канализационна инфраструктура, където управлението на отпадните води остава предизвикателство и мистерия. През последните години у нас също се инвестират средства в изграждане и модернизация на пречиствателни станции, но решения като безводните инсинераторни и компостиращи тоалетни все още се използват сравнително рядко. А именно те биха могли да бъдат практична алтернатива за отдалечени плажове, острови, къмпинги, хижи и защитени природни територии, където изграждането на канализация е трудно или икономически неоправдано. Тук е моментът да споделим, че подобна тоалетна си е инвестиция, защото цената на изгарящите (инсинераторни) тоалетни варира най-често между 2500 и 5000 евро.
Когато екологията е част от ежедневието
Любопитното е, че за финландците подобни решения отдавна не са екзотика. Безводните тоалетни могат да се видят не само на малките острови, но и в планински хижи, къмпинги, национални паркове и вили, които се намират далеч от канализационната мрежа. За местните това не е компромис с удобството, а част от философията да оставиш природата в същото състояние, в което си я намерил.
И може би точно затова Финландия неизменно се нарежда сред държавите с най-чиста околна среда в света. Защото опазването на природата не започва само с мащабни екологични проекти или милиардни инвестиции. Понякога започва от едно съвсем обикновено място - тоалетната. А в случая на финландските острови именно тя се оказва едно от най-ефективните оръжия срещу замърсяването на морето.
