Отдавна разбрахме, че коронавирусът е тук, за да остане. Единственият ни избор е да приспособим живота си към него. Вече сякаш забравихме какъв беше той без маски и ограничения. А сега акцентът на лекари и учени е не само върху протичането на заболяването, но и върху дългосрочните последствия от него.
Според ново изследване, ръководено от проф. Джесика Бърнард в Texas A&M University, дори по-леките случаи на COVID-19 могат да доведат до дългосрочни негативни последствия върху мозъка на преболедувалите. Те са част от пост-ковид синдрома, а колко точно време могат да продължат, учените все още не се наемат да кажат.
Професорът използва като основа изследване, проведено преди няколко месеца във Великобритания, използвайки данни за над 45 хиляди души и за това как изглежда мозъкът им преди и след срещата с коронавируса. Прави се сравнения и със скенерни изображения на хора, които не са боледували, като се разграничават според пол, общи рискови фактори и други.
Източник: iStock
На базата на тази информация се установява значителна разлика в сивото вещество (клетъчните тела на невроните, които обработват информацията в мозъка) при тези, които са преболедували COVID-19 и при тези, които не са.
Тази разлика се състои най-вече в дебелината на тъканта на сивото вещество във фронталния и темпоралния лоб. Тя е намалена при онези, които са били диагностицирани с коронавирус. Важно е да упоменем, че темпоралният лоб е свързан както с обонянието, така и със стареенето и болестта на Алцхаймер.
Източник: iStock
Принципно подобна промяна е нормално да настъпва при всички с напредване на възрастта, но конкретно при тези пациенти е по-осезаема. Което с две думи значи, че мозъкът старее по-бързо след среща с COVID-19.
Друга интересна подробност е, че загубата на мозъчен обем е отчетлива както при тези, които са стигнали до болнично лечение заради коронавируса, така и при тези, които са се справили с него много по-леко и безпроблемно.
Изследователите доказват също така и как тези промени влияят на живота на преболедувалите на практика - те са по-бавни в обработката на информация и решаването на когнитивни задачи, предава Science Alert.
