Тялото ни се настройва към света около нас, а следите от тези адаптации буквално са изписани във всяка наша клетка. Всички знаем, че някои места могат да ни разболеят. Например катерачите често страдат от височинна болест, просто защото с всяко вдишване получаваме по-малко кислород.
И все пак, на Тибетското плато - едно от най-високите и сурови места на планетата - хората живеят нормално, усмихват се, работят, раждат. И то без проблеми с кислорода.
В продължение на над 10 000 години телата на тези общности са се променяли така, че да се справят отлично със среда, в която за повечето хора въздухът би бил недостатъчен. Учени наричат това състояние "хипоксия" - когато тъканите не получават достатъчно кислород.
Източник: iStock
Антропологът Синтия Бийл го описва прекрасно: "Адаптацията към живот на високо е невероятна - тежко, измеримо предизвикателство, което засяга всеки по един и същи начин. И е чудесен пример за биологичното разнообразие в нашия вид."
В ново изследване екипът ѝ разкрива любопитни физиологични "трикове", които помагат на тибетските общности да живеят нормално там, където атмосферата би смазала останалите хора. Те фокусирали вниманието си върху един от ключовите маркери за еволюционен успех: способността да раждаме здрави деца.
Ако дадени характеристики помагат на тялото да се справи в трудна среда, майките, които ги притежават, по-лесно износват и раждат бебета - и така предават тези "полезни функции" напред.
Екипът изучава 417 жени от Непал, които са живели целия си живот на над 3500 метра. Те са имали между 0 и 14 живородени деца, средно около 5. Учените измерили всичко - от нивата на хемоглобин до това колко кислород носи този хемоглобин.
Резултатите? Жените с най-много успешни раждания имали средни, а не високи стойности на хемоглобина, но висока кислородна сатурация. С други думи, качеството е по-важно от количеството: не е нужно кръвта да е "гъста", за да носи повече кислород. Това само би натоварило сърцето.
Източник: iStock
Освен това тези жени имали по-силен кръвен поток към белите дробове, по-широка лява сърдечна камера - комбинация, която помага за по-бърз и ефективен транспорт на кислород.
Разбира се, културните фактори също са важни - ранните бракове и дългите репродуктивни години увеличават броя на ражданията. Но дори след като това се вземе предвид, физиологията остава ключова.
Интересното е, че жените, чиито тела най-много приличат на тези на хора, живеещи на морското равнище, всъщност имали най-голям репродуктивен успех. Или с други думи: природата избира онова, което работи най-добре - дори в условия, които изглеждат напълно нечовешки, пише Science Alert.
"Това е пример за продължаваща естествена селекция," казва Бийл. И е доказателство, че човешката еволюция не е приключила - тя се случва тук и сега.
