Прекарваме около една трета от живота си в сън, като една четвърт от това време сънуваме. Това означава, че един съвременен средностатистически човек с очаквана продължителност на живота около 73 години, прекарва над шест години в сънуване.
Въпреки централната роля на сънищата в човешкия живот, науката все още знае твърде малко за причините да сънуваме, начина по който мозъкът създава сънища и въобще значението им за здравето на мозъка.
Университета на Бирмингам провежда изследване, публикувано The Lancet's eClinicalMedicine, а резултатите могат да учудят много хора: учените установяват, че честите кошмари при хора на средна и напреднала възраст може да бъдат ранен признак за развитие на деменция.
Източник: iStock
Постепенното намаляване на когнитивните способности е признак за риск от болестта
Изследването обхваща данни от три мащабни американски проучвания, включващи над 3200 участници на възраст от 35 до 79 години, чийто сън е проследяван между пет и девет години.
Участниците попълнили въпросници относно честотата на лоши сънища и кошмари. Хората на средна възраст, които имали кошмари всяка седмица, били четири пъти по-склонни към спад в когнитивните способности.
При по-възрастните рискът за деменция бил двойно по-висок. При мъжете ефектът бил по-силен: седмични кошмари увеличавали риска от деменция пет пъти, докато при жените - с 41%.
Източник: iStock
Възрастните са по-заплашени от деменция
Изследователите предполагат, че кошмарите може да бъдат ранен симптом на деменция, предхождащ проблеми с паметта с годините или дори да допринасят за развитието на заболяването.
Добрата новина е, че кошмарите са лечими. Съществуващите медикаменти са показали способност да намалят натрупването на протеини, свързани с Алцхаймер, и че лечението подобрява паметта и мисловните функции. Тепърва обаче ще се изследва връзката между сънищата и деменцията при по-млади хора, пишат The Conversation.
