Римската империя е оставила след себе си величествени следи - от монументални пътища и акведукти, през авангардни научни идеи, до изобретения, които и днес ни изумяват. Но сред всички тези достижения едно явление продължава да вълнува въображението повече от всяко друго: гладиаторските битки. Колизеумът - огромната каменна арена, побираща десетки хиляди души, е бил сцена на сблъсъци, в които мъже са премервали сили пред ревящата публика. Но един въпрос изплува все по-често: възможно ли е сред гладиаторите да е имало и жени?
След обстойни археологически проучвания е установено, че действително е имало жени гладиатори, макар и значително по-малко от мъжете. В Древен Рим жените също са имали определени права и макар да са били изключени от политиката и армията, някои са управлявали собствен бизнес или са работили като лекари. Така те са допринасяли за развитието на империята по свой начин.
Ако трябва да започнем от самото начало, повечето гладиатори са били роби или затворници, извършили престъпления. Така твърди Анна Мянчевска, преподавател в университета "Мария Кюри-Склодовска" в Полша, която е проучвала и писала за жени гладиатори. Тя също отбелязва, че жени гладиатори може да са били такива с високи дългове. Неспособни да изплатят задълженията си, те доброволно продавали свободата си и ставали част от тренировъчните гладиаторски школи.
Източник: iStock
Но имало и изненадващи изключения. Древни текстове, пазени днес в различни музеи, разкриват, че понякога и представители на елита - и мъже, и жени - са се появявали на арената. Най-скандалният пример е император Комод (176-192 г.), който се обличал като бог Меркурий и принуждавал сената да присъства на неговите битки - един странен, но ефективен начин да демонстрира абсолютната си власт.
Историческите източници сочат, че жените, избирани да се бият, не били непременно най-силните. Често това били "най-красивите" - акцент, който подсказва, че женските гладиаторски изяви са били не просто спорт, а елитно, скъпо и ексклузивно зрелище.
"Такъв тип шоу е предлагано само в редки случаи", отбелязва Вирджиния Кампабел - лектор в Отворения университет на Великобритания. Гладиаторските битки са били създадени, за да забавляват, не да унищожават бойците. Затова и собствениците на гладиатори внимателно подбирали участниците си - включително жените.
Източник: iStock
Остават много неясноти за обучението, подготовката и конкретните правила, по които жените са се състезавали. Но едно е сигурно: липсват описания на жени, убити в битка, което вероятно показва, че за тях не са се организирали дуели до смърт. В римското общество жената не е била възприемана като воин, който трябва да докаже смелост пред смъртта, уточнява Live Science.
Дори когато акцентът бил върху красотата, женските битки не оставали без респект. Поетът Статий (45-96 г.) описва гладиаторките в едно представление по следния начин: "Би помислил, че отряд амазонки се сражава край река Танаис..."
Сравнението с легендарните амазонки показва не само възхищение, но и шок - зрителите не очаквали да видят жени, които се бият с такава страст и умение.
