В последните години биохакингът и всички методи за постигане на дълголетие са особено актуални. Говорим за основните начини за постигане на по-дълъг и пълноценен живот, както и за различни трикове, които може да прилагаме със същата цел. Но едно ново изследване ни дава повече яснота за това доколко всъщност може да влияем върху това колко дълго ще живеем.
Изследователи от Weizmann Institute of Science стигат до извода, че гените имат много по-голям ефект върху дълголетието, отколкото се предполагаше досега. Ако общоприетото вярване бе за 20%, които зависят от генетиката, а останалите 80% - от начина ни на живот, то може да се окаже, че влиянието на гените е почти половината от общото.
До този извод се стига на база на нов анализ на стари данни чрез съвременни методи, за да се постигне по-ясно разбиране на човешкото дълголетие. Откритията са в подкрепа на други по-актуални научни данни, според които удължаването на човешкия живот зависи в по-голяма степен от наследствените черти.
Източник: iStock
В рамките на проучването се анализират данни за близнаци, живели в скандинавските страни през XIX век, в периода 1900-1935 г. Те имат еднаква генетична предразположеност, но начина им на живот води и до различната му продължителност. По онова време смъртността от злополуки и различни инфекциозни заболявания е висока, а условията на живот - предизвикателни. Правят се и сравнения с информация за хора, живели над 100 години.
И така изследването открива, че след като се премахват всички смъртни случаи, които не са свързани със стареенето, генетичните фактори придобиват съществено значение за определянето на продължителността на живота. Понеже акцентът тогава е бил върху заболяванията и нещастните случаи, генетичната предразположеност става на заден план, обяснява Prevention.
Често науката говори за гени на дълголетието. А най-често това се свързва с по-нисък риск от хронични заболявания или диагностицирането с тях в по-напреднала възраст. Този тип гени имат и уникални свойства като тези да "поправят" повреди в ДНК-то ни. Те забавят процесите на стареене на кръвта, на мозъка, на тъканите, костите, сърцето и всички други части на организма.
Източник: iStock
Разбира се, късметлиите, които са носители на тези гени, не бива да захвърлят с лека ръка здравословните навици. Защото не бива да забравяме за онази, другата половина, която влияе върху дълголетието. А тя е свързана именно с изборите, които правим всеки ден - колко да се движим, какво да ядем, как да спим. С правилните навици можем да разкрием пълния потенциал на добрите си гени, особено в една по-напреднала възраст, например над 80 години.
Изследователите също така откриват, че генетичната предразположеност има различен ефект върху риска от различни заболявания. Например за сърдечно-съдови заболявания, те са отговорни за около половината от риска, а при деменция и болест на Алцхаймер, влиянието им достига до 70 и повече процента. Що се отнася до онкологичните заболявания, гените са 30% от риска, независимо от възрастта.
И учените припомнят, че ако върху гените нямаме особено влияние, то да се погрижим за своето дълголетие всъщност не е толкова сложна задача. Просто трябва да акцентираме върху най-важните аспекти от живота си - качествена храна, пълноценен сън, редовно движение и по-малко стрес.
С времето те ни се отплащат като се борят ефективно с оксидативния стрес и намаляват възпаленията на молекулно ниво, с което забавят процесите на стареене в организма. Разбира се, от съществено значение са и профилактиката и грижата за здравето ни, които никога не бива да подценяваме.
