В България обичаме да се оплакваме от всичко - от цените в магазините до сериалите по телевизията. Най-вече от родните, в които все нещо не ни достига. Понякога критиката е напълно заслужена, няма какво да си кривим душата. Но има и продукции, които се открояват и ни връщат надеждата, че освен да ядем по-евтини череши, ще можем да гледаме и по-качествени продукции на малкия екран.
Снощи видяхме финала на първия сезон на "Вяра, надежда, любов". Казвам на първия сезон, а не на сериала, защото по всичко личи, че ще има поне и втори. Много вратички се отвориха, а през някои от тях тепърва ще трябва да влезе истината или пък лъжата да се настани за постоянно.
Няма как да не предполагаме какво ще се случи с героите, които преживяха много в тези 39 епизода, но сякаш ги чака поне още толкова в следващите. Съдбата им остава в ръцете на екипа на продукцията, който поздравяваме за добре свършената работа и се надяваме да успее да поддържа това ниво. Не искаме да влизаме и в полемиката от последните дни кой точно има най-голяма заслуга за успеха на "Вяра, надежда, любов". Защото сме сигурни, че и тук, както и в любовта, винаги не само един е "виновен".
Източник: bTV / Лилия Йотова
А и нека погледнем фактите. Предпоставки за успеха на сериала има не една и две. Актьорите са толкова добри, че не просто изиграват образите си, а те карат да им съчувстваш, да ги мразиш, да ги обичаш, да се опитваш да ги разбереш. Те доказаха както на екипа, така и на зрителите, че са точният избор за всеки един персонаж, вдъхнаха им живот, а на нас надежда за бъдещето на родните кино и театър извън добре познатите муцуни.
Медицински сериали сме виждали и преди, криминални - също, но за пръв път двете стилистики се преплитат толкова умело, точно както доброто и злото са едно неразривно цяло в живота.
Добро и зло присъстват и в разказите за 90-те - един почти митичен период от близкото бъдеще, за който всеки има своята гледна точка. Няколко поколения гледат назад със смесени чувства към това време на преход, в което бедността и престъпността са предначертали много човешки съдби.
Това, че действието във "Вяра, надежда, любов" се развива именно тогава, със сигурност е друга предпоставка първо за пораждане на зрителски интерес, а след това и за печелене на симпатии. Защото тук може да има корупция, схеми, ниски заплати на медицински лица, както и нелегални дейности от подземния свят, но акцентът е върху друго - чисто човешките отношения и емоции в един объркан свят, който понякога те принуждава да си някого, когото не си.
Източник: bTV / Лилия Йотова
Човешките истории може да не са действителни и примесени с доза драматизъм, но се справят прекрасно с основната си функция - да въздействат, да пораждат емоции и у нас самите. Да ни карат да си задаваме въпроси за морал, ценности, взаимоотношения. Въпроси, някои от които са така актуални и днес.
Финалните три епизода на сериала ни дадоха това, с което предишните ни подхранваха три месеца. Но в толкова голяма доза, че се оказа малко трудна за преглъщане. Чисто емоционално. Толкова човешки съдби, неочаквани обрати, разкрити истини и нови лъжи, колкото в други продукции няма и за цял сезон.
За някои тази динамика, която се поддържаше през целия сезон и ескалира рязко на финала, е друга неразривна част от успеха на сериала. Защото всички сме гледали продукции, при които действието се развива по-бавно и от това в индийските.
Е, да, пак някой може да каже, че в края на "Вяра, надежда, любов" малко "пресолиха манджата" с драматизъм, но от коментарите, на които попаднах в социалните мрежи, съдя, че е била солена точно по вкуса на мнозинството, жадно за нова, качествена българска продукция.
