Напоследък ни влече все към Родопите, но този път решихме малко да разнообразим и то - в съвсем различна посока. Запалихме колата и право към един от най-обезлюдените райони на България - северозападния.
Селото, което си избрахме, се казва Бистрилица и както повечето села в тази част на България (например Спанчевци, Гинци), има странно име. Дотук със странностите, защото всичко друго в Бистрилица е прекрасно.
Как да стигнем
Разположена в Предбалкана, Бистрилица е на около 21 км северно от град Берковица, на около 22 км югозападно от град Монтана и приблизително на 107 км северозападно от София. Ако оттам и идваме, по-добре е да минем през Петроханския проход, защото макар завоите да са като на Формула 1, природата по пътя е просто забележително магнетична.
История
Заради намерената керамика и тракийските могили наоколо, за селището е определено, че датира още от времето на траките.
През Римската епоха пък Бистрилица се развива и става укрепен римски бастион, което учените са отсъдили по многобройните находки на римски монети и предмети в землището на селото. Открита е и оброчна плоча на Артемида, както и златна статуетка на Зевс на връх Юдено.
От Бистрилица с любов
Районът около Бистрилица е много живописен, особено през пролетта, защото всичко е толкова свежо и зелено.
В непосредствена близост текат реките Златица, Огоста и Бързия, а в местността Бабино поле (така и не разбрахме защо точно е бабино) се намира дървото летен дъб. За него местните разказват с усмивка и не крият, че е един от поводите им за гордост.
Източник: lifestyle.bg
От тях разбрахме, че този летен дъб е на 300 години. Висок е около 24 метра, а обиколката на ствола му е 3.2 метра. В същата местност има и още едно вековно дърво - цер. То дори е по-възрастно - на цели 350 години. Високо е 22 метра и е със ствол от около 4.2 метра.
И след като се бяхме запознали със столетниците, време беше и да се настаним някъде.
Къде да отседнем
Селото е едно от големите в района, но въпреки това жителите му не са повече от 100 човека. Няма магазини, само една селска кръчма - тип "хоремаг", която местните използват за най-необходимо - ракия, бира, хляб.
Въпреки това селото предоставя много приятни условия за почивка. Ние отседнахме в еко комплекса "Стари Бистрилишки къщи". Както и самото име подсказва, това са реставрирани къщи в стар стил - общо пет на брой с различни имена, между които къщата при ореха, къщата при бунара и т.н.
Източник: Facebook / с.Бистрилица
Ако сте настроени за луксозно преживяване обаче, по-добре не ходете, защото комплексът всъщност представлява обикновени кирпичени къщи със стари непретенциозни мебели и печки на дърва, които сами трябва да си палим и поддържаме. Селски туризъм отвсякъде.
Подай ракията насам
Много интересно решение от страна на "интериорния дизайнер", е т.нар. механа в комплекса, която всъщност е реставрирана плевня. Именно тя придава уникален чар на мястото. Яденето пък трябва да си приготвим сами. Има обаче барбекю навън, както и печка с фурна в една от къщите, така че разполагаме с условия, стига да имаме желание.
Източник: Facebook / с.Бистрилица
Ако пък съвсем ни се прииска да се потопим в селската идилия на Северозападна България, можем да помолим някой от съседите (както направихме ние) да ни снабди с домашна ракия. Ракия, която между другото се оказа гроздова, евтина и много хубава.
Източник: Facebook / Село Бистрилица / Village of Bistrilitsa
Не всичко се свежда до ядене и пиене, така че ако не сме почитатели на високоалкохолните питиета, просто можем да се наслаждаваме на щъркелите, които често се разхождат в съседния двор (и цялото село) в търсене на червеи и жаби за похапване.
Или да се забавляваме с едно от многото котета, които щъкат из двора и "просят" с лукав поглед нещо за ядене.
Наоколо
Източник: Instagram / Vladimir Zagorski
Ако все пак не успяхме да ви зарибим с ракията, пържолите, щъркелите, котките и вековни дървета, винаги можете да обиколите района и да разгледате градовете Монтана и Берковица, язовир Огоста, Лопушанския или Клисурския манастир, които са на не повече от 30 км от Бистрилица.
