Тези дни си даваме вече доста ясната сметка, че навярно ще мине известно време преди отново да започнем да пътуваме спокойно по света. Тъй като все още обаче няма забрана за пътуванията в страната, твърдо решени сме да поемем отново из дебрите на някое селце, където може дори още да не са разбрали, че има такова неща като коронавирус. По препоръка на наш познат, тази седмица избираме село Дорково. 

Уикенд в село Добърско

Уикенд в село Добърско

В южните поли на Рила

Как да стигнем

Дорково е разположено в южна България, част от Община Ракитово, Област Пазарджик. Намира се на около 45 км югозападно от Пазарджик, на 7 км североизточно от Ракитово и на 13 км североизточно от Велинград.

Какво да видим

Името на селото най-вероятно произлиза от гръцката дума доркас, която означава дива коза (или доркос, което в превод на български е сръндак). За селото се знае, че датира още от Средновековието, а доказателството е намиращата се на няколко километра крепост Цепина.

А Дорково е и идеален избор е за една уикенд разходка, която може да комбинира история, природа, релакс и приключения, така че да пасне на всеки вкус.  

Плиоценски парк

В околностите на селото преди десетилетия е открито най-голямото находище на вид мастодонт и други праисторически животни. Всъщност край Дорково е открито най-голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис. През 2013 г. в реалност се превърна и мечтата на откривателите на находището - Плиоценски парк Дорково. 

В него е направена възстановка на фауната в субтропична гора, каквато е била по нашите земи преди пет милиона години. В центъра на залата над посетителите се извисява четириметров мастодонт и докато се разхождаме, можем да чуем звуците на зверовете и заобикалящата природа, които според учените са можели да се чуят преди милиони години в една такава гора. 

На разположение на любопитните туристи в Плиоценски парк Дорково са и триизмерни модели на праисторически животни, цветни изображения, части от вкаменелостите, открити при разкопките, както и възстановка на част от терена на разкопките.

Въпреки че е малък и се разглежда сравнително бързо (за 15-20 минути), музеят е направен по един доста интересен начин и определено успява да привлече вниманието и на малки, и на големи. 

Работното време е от 10 до 19 часа, без почивен ден. Входът за възрастни е 5 лв., а за ученици - 3 лв. Има възможност за групови намаления.

Крепост Цепина

Намира се на няколко километра северозападно от родопското село Дорково. Крепостта е една от най-посещаваните исторически забележителности в този дял на Родопите. Тя е разположена на конусовидно възвишение, на 1136 метра надморска височина, което както може да се предполага, ни разкрива една страхотна гледка на околността.

Тук при археологически проучвания са открити останки от тракийско селище, основите на няколко църкви, водохранилища, базилика, жилища и некропол. В сегашния си вид крепостта е построена между ХІ и ХІІІ век. Смята се, че е била седалище на деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян.

За съжаление крепостта не е в напълно съхранено състояние. Личат средновековните руини и съвременните реставрационни градежи, а растителността лека-полека "обсажда" крепостта, но въпреки това Цепина успява да ни впечатли.

Какво друго

В близост до крепостта се намира хижа "Цепина", където опитахме най-вкусните глигански кюфтета през живота си. На връщане в селото успяхме да разгледаме и храм "Свети Пророк Илия", който се намира в центъра на Дорково.

На няколко километра от селото се намира и пещера Лепеница, която привлича любителите на по-екстремните преживявания. Пещерата е неблагоустроена и достъпът до нея става само с екипировка и водач, на групи до 10 души.

Хапване и пийване

Те са си неизменна част от всяко пътуване, и са една от най-забавните му страни. Ние си облизахме пръстите в родопските марудници (палачинки), пататникът, агнешкото чеверме и качамакът.

Що се отнася до това къде да отседнем, на разположение в селото е един хотел и няколко къщи за гости, които предлагат чудесни условия. Всички хора в Дорково са толкова мили и усмихнати, че да си признаем, не ни се тръгваше оттам.

Уикенд в село Чавдар

Уикенд в село Чавдар

Това село не е като другите