"Имало едно време..." Всяка приказка от детството ни започваше с тези три думи и всеки от нас с трепет очакваше края, знаейки, че той ще бъде щастлив. За жалост, историята на много български села не завършва с щастлив край и места, в които на времето е кипял бурен живот, днес тишината удобно се е настанила завинаги. Много български села обезлюдяха с годините, но за някои все още има надежда. Типичен пример за това е село Долене.
Възход и забрава
Долене се намира на 20 км от град Петрич, посока Северна Македония в южните склонове на планина Огражден. Селото е уникално е със своята пирамидална структура. Има 360-градусовата гледка, която при ясно време позволява погледът да стигне на стотици километри далечина. Някога през селото са преминавали значими търговски пътища.
В най-добрите му времена Долене наброява 3 500 души жители. Преди векове търговията в селото процъфтявала, изборът от стоки е бил богат - всичко можело да се открие там. Съдбата му обаче наподобява съдбата на повечето български села - десетилетия наред то става все по-обезлюдено и занемарено, а жителите му започват да се броят на пръсти. В момента по официални данни са девет души, но постоянно живеещи всъщност за четирима.
Възкръсване от пепелта
Преди около 10 г. Стефан и Борислава Липийски запретват ръкави (в преносен и буквален смисъл) и решават да вдъхнат на Долене отново живот. Всичко това с цената на много усилия, време и средства. Причината?
"Понеже целият ми род е оттук всъщност и това е едно място, към което имаме много голяма връзка и сантимент. Искаме да съхраним и да запазим това, което са оставили нашите предци", разказва ни Борислава.
Допълва, че са решили да превърнат Долене в една по-интересна и различна дестинация, обогатявайки не само селото, а и целия регион Ограждане, който е изключително красив и интересен от страна на история и природни забележителности, но същевременно забравен с времето.
Имало едно време, има го и днес
Симфония от великолепието на природата - това ни очаква в Долене, ако трябва да опишем мястото с едно изречение. Още с идването в селото човек моментално се натъква на невероятна атмосфера, която съчетава история, архитектура, ботаника, флористика и човешкото въображение. Всичко това създава усещане като в приказките. Целта, която си поставят Борислава и близките ѝ, е всеки посетител да може да усети мястото с всичките си сетива - да види, да помирише, да чуе, да докосне, да опита.
За целта разполагат с гидове, които разказват и показват отделните аспекти, характерни за региона. Като "Къщата на билките", в която ще научим повече за характерните билки на местността. Там може да дегустираме чай, да ни разкажат малко за знахарството и да опитаме билкова кухня.
Друго интересно място се нарича "Къщата с люлката", където освен че научаваме повече за цветята, се практикува и т. нар. терапия с цветя. Разказват ни за символиката на цветята, защото всичките 80 000 цвята, които около 30 човека засаждат с къртовски труд в Долене, не са случайни и с начина, по който ги засаждат днес, те всъщност разказват историята на мястото.
"Имаме хора, които се занимават с изучаването на символиката на цветята - кое цвете какво означава и как можем да подредим цветята по секторите, по местностите, които са били в селото, така че да са синхрон с миналото", дава яснота Борислава.
В Долене ще открием и кътове за отдих, доста интересни флорални композиции, които радват окото, както и музеи на открито. Това са стари местности, които са типично аранжирани и допълнени с някои водни каскади и други елементи, като местността "Папрата" и други.
На територията на селото в момента се създава и "Къща на селското стопанство", в която хората ще могат да берат плодове и зеленчуци и да разберат малко повече за стара технология, намерена в селото, за пренос на мляко по глинени тръби или т.нар. маджии. Тази новост ни очаква през есента. Долене разполага и с ресторант, в който да дегустираме или направо да похапнем на корем различни традиционни ястия.
Цялото преживяване Долене обхваща 120 дка площ и отнема около три часа да се разгледа, без да се отплесваме много. Въпреки целия труд, който са хвърлили, за да реставрират къщите и облагородят района, селото не предлага хотелска част. И това е съвсем целенасочено.
"Долене е място, където хората да дойдат, да видят, да усетят, да се обогатят и да се приберат вкъщи", разкрива Борислава, обръщайки внимание, че промяната, която са направили, е добрият пример за това в какво могат да се превърнат още много други български села.
Живи легенди
Цялото това облагородяване и съживяване на селото очевидно оказва изключително положително въздействие и върху местните четирима души.
"Те са възрастни хора и се чувстваха малко безполезни, но сега се радват изключително, че могат да помогнат и техният живот придоби някак по-голям смисъл. Преди това се бяха свили вкъщи и всеки чакаше своя край, но вече ставайки сутрин, имат какво правят и ни съдействат с поддържането на вида на селото, в което е преминал животът им", разказва Борислава.
Оказва се, че комуникацията на постоянните жители с туристите е интересна и за двете страни. "Местните са като емблема, като забележителност. Те всъщност са ходещата история, спечелиха сърцата на нашите посетители и завързаха доста приятелства."
Всеки е добре дошъл - и преди, и сега
Стъпка по стъпка и с всяка промяна, която правят в селото, с течение на времето в Долене започват да идват все повече туристи. Първо, хора от съседни села, а след това и от различни краища на България. А с постоянното споделяне в социалните мрежи всъщност е доста лесно да се разпространят каквито и да е новини. И така от уста на уста и от телефон на телефон, селото започва да се пълни с все повече посетители. Стига се до моменти, в които потокът от хора започва да идва концентрирано в определени дни и часове.
И се получава ситуация, в която Борислава и съмишлениците ѝ нямат възможност да обърнат внимание на всички. "Посетителите търсят човек, с когото да проведат разговор, да им се разкаже нещо, да разберат какъв е смисълът на това, което правим", разяснява тя. Друг голям проблем на цялото скупчване е тесният планински път до селото, който на места не позволява разминаването на два автомобила, камо ли пък на два автобуса.
Това е причината в социалните мрежи на Долене преди няколко дни да се появи пост, който насърчава да се направи предварителна резервация при посещение. Постът обаче породи различни заглавия в медиите, като много писаха, че селото налага забрана на туристи, че ще има квоти за посещение, заради прекомерния туризъм в Долене и т.н.
"На първо място за нас е важна безопасността на нашите гости. Трябва да е ясно, че никой няма да бъде върнат и всеки е добре дошъл. С тази препоръка за предварителна резервация въобще не целим да контролираме каквото и да е било или да правим квоти, просто искаме нашите туристи да бъдат обслужени качествено, да се насладят на атмосферата в селото, да усетят автентичността и, разбира се, спокойствието на това красиво място. Изживяването просто не е същото, когато има прекалено много хора. За нас е важно гостите ни да пристигнат сигурно и спокойно, да няма инциденти, заради тесния път, да си тръгнат с позитивни чувства и осмислени от срещите, направени в селото и това, което ще видят", категорична е Борислава.
