Илко Илиев е атлет, парашутист и каскадьор в едни от най-големите световни кинопродукции, между които несъмнено се открояват имена на блокбъстъри като "Рамбо: Последна кръв", "Смъртта може да почака" и "Бързи и яростни 10". Но Илко скача смело и от покриви на сгради, от скали, кули и всякакви високи места, където повечето от нас не бихме застанали дори и само за миг, за да погледнем надолу.
В края на миналата година отново влезе в новините със скока си от покрива на панелна сграда в София. И макар много хора да описват действията му като твърде рисковани, безразсъдни, че дори и безумни, той смята, че зад всеки един подобен скок трябва да се погледне далеч отвъд.
"Всичко, което правя, е най-вече плод на години тренировка, опит, успехи, неуспехи, терзания, размишления, депресия дори, а не просто някакъв вид "лудост"", категоричен е Илко, който има над 600 скока с парашут зад гърба си.
Но и не само - каскадьорът смята, че е трудно да опознаем когото и да било само от нещата, което четем за него, без да се срещнем лично. Макар че и тогава невинаги е лесна задача, защото опознаването на характера и личността става с времето, което прекарваме с притежателя им.
Именно затова смята публичната си персона за отделен човек. Някакъв вид несъществуващ персонаж, тъй като, по един или друг начин, той е куриран.
Искрата по екстремните преживявания в Илко се разпалва в сърцето му от невръстно дете. Свободното движение в пространството винаги го е привличало - още от времето, когато гледа анимационни филми като "Костенурките нинджа", "Екшънмен" и "Спайдърмен". И разбира се, в това число влизат салта, бойни изкуства и всякакъв фрийстайл.
"Не съм сигурен дали е имало повратен момент, но откакто се помня, мечтата винаги е била една - полет, свобода. Още на пет-шестгодишна възраст смятах, че всеки копнее за това; че да летиш е един вид универсалната номер едно мечта."
А с годините, опитът и всички екстремни дейности, които практикува, го водят на такива уникални места с невероятни гледки и прекрасни хора, че просто не може да спре. Признава, че е нещо като пристрастеност или дори някакъв вид Стокхолмски синдром.
"Този начин може би ме държи заложник, защото не познавам друго и ме е страх от света без него. Това е моето си бягство от реалността."
За най-великия каскадьор, който познава, Илко определя Франсоа Кутзер. Той е и сред имената на хората, на които искрено се възхищава и ползва като мотивация. А ако някой се интересува от екстремни личности с интересно съдържание в социалните мрежи, Илко препоръчва задължително да следваме Иво Каракашев, Георги Пелтеков, Весо Овчаров, Ивайло Дончев, Петко Пейчинов, Пламен Тодоров и Списание 360.
Макар да не може да си представи, че би се занимавал с нещо друго от екстремни спортове, признава, че винаги е имал интерес към мореплаването. Затова и би му се посветил с удоволствие - може би в един друг живот. Но в този ежедневието на Илко е свързано със скокове и каскади.
Програмата му зависи основно от ангажиментите. Февруари например Илко прекарва в работа в Лондон, където довършва снимки за филм, който не са успели да приключат миналата година заради стачката на кино дейците.
Тогава Илко става всеки ден в 6:30 ч., тренира в 6:45 до 7:45 ч. и закусва на бързо. В 8 ч. започва работа, която приключва в между 17 и 18 ч. Следва трениране на гребната машина или спаринг с някого - ако остане след работа. Към 20:30 ч. се прибира, "цъка на компа", къпе се и към 22 ч. заспива.
През март месец Илко успява да се прибере за 20 дни в България, където програмата е съвсем различна. Една седмица минава в снимки за филм, а през останалото време успява да осъществи няколко планирани мисии, свързани с парашути и летене за YouTube канала му Disaster Arts. В края на март започва снимки във Франция, където ще бъде през април и май.
От първата ви каскада до участието ви във филми като "Рамбо: Последна кръв", "Смъртта може да почака" и "Бързи и яростни 10" - какво се промени за тези години?
Животът ми. Последните години прекарвам 90% от годината извън България.
Кое е постижението, с което най-много се гордеете?
Нищо не мога да кажа. Синдромът на самозванеца (усещане за непълноценност, което много хора изпитват, дори когато са успешни в своята област) ме тресе яко.
Кой е любимият ви филм с ваше участие?
Може би "Смъртта може да чака" от поредицата за Джеймс Бонд. Иначе няма филм, на който да не съм се забавлявал, независимо от самия филм. За мен най-важното е да съм сред хора, с които се забавляваме и си вършим работата на топ ниво.
В крайна сметка работим в киното, ако тази професия не е забавна, не знам коя би била. Едновременно с това работата е отговора и рискована, така че няма място за грешки.
А какво следва сега?
В приключенски аспект имам доста идеи. Тази година е сравнително разграфена, част от следващата също, но нещата постоянно се променят. За тази идеите ми са свързани най-вече с парашутизъм в разнообразно естество - ниски скокове, високи скокове, костюми.
В работен план (който за мен е не по-малко вълнуващ от приключенския) искам да довършим проекта, по който работихме цялата минала година и да започнем следващия. За съжаление не мога да кажа нито кой е предишният, нито кой ще е следващият. Не че изстрелваме ракети, но не можем да говорим публично за филмите, които снимаме, докато не излязат.
Накрая, какво тогава е адреналинът за вас?
Адреналин или търсач на адреналин са етикети, които се лепват на хора като мен. А това е далеч от истината. Никога не съм гонил адреналинът. Той не е нещо, което ме влече. Влече ме полетът, движението. Това е.
