"Не мисля, че има нещо по-естествено от дете, което се радва на водата с непринудеността, присъща само на чистото и необременено детско съзнание. Всичко останало е следствие на тази любов", казва Силвия Рашкова - не само един от най-добрите родни състезатели по дълбочинно гмуркане, но е посветила и живота си на това да го преподава.
През октомври 2023 г. в рамките на няколко дни Силвия успя да подобри четири национални рекорда в дълбочинното гмуркане и стана първата българка, слязла на 50 метра под водата на един дъх.
Родена в Бургас, Силвия е живяла основно в Шумен до 18-годишната си възраст. Оттогава до настоящия момент учи, живее и работи в София. Макар да обича столицата и динамиката ѝ, не крие, че е амбиверт. Защото в контраст с динамичността на ежедневието и всички дейности, които съчетава, тя е изключително интровертна личност. Много цени моментите на усамотение и никога не ѝ е скучно да прекарва време със себе си.
Въпреки че от много години вече не живее в Бургас, Силвия не може да скрие любовта, която изпитва към родния си град. Може би заради морето и притегателната сила, която я тласка в дълбините му още от дете. Същата тази любов към водата, която изпитва тогава, продължава да я поддържа до ден днешен, макар и по малко по-различен начин.
"За мен водата е магия. Усещането за безтегловност и щастие, красивият подводен свят, възможността да се почувстваме поне за малко като морски създания... И възможността да покажа тази магия на други, поддържа любовта жива", признава Силвия.
Убедена в мантрата, че най-лесният начин да се развиваме е, като правим това, което обичаме, Силвия (съвсем не изненадващо) става треньор по свободно гмуркане в Seanomad Freediving School - единственото училище по свободно гмуркане в България. Там се озовава още през 2013 г. Естествено, с времето става все по-добра и, вече стигнала до определено ниво, получава "леко побутване" от колегата ѝ Любомир Стефанов.
Обстоятелствата около пандемията от COVID-19 и затворените басейни по онова време, отнемат възможността на Силвия да тренира активно като състезател, но ѝ дава бонус време, за да се задълбочи в обучаването. И така разбира, че да предава знанията си на други, ѝ носи искрено щастие и удовлетворение.
Силвия не крие, че да е състезател, е само една малка част от нейния път на себеопознаване и себеразвитие.
"Никога не ми е било основна цел и не смятам, че някога ще бъде. Но минавайки през това, научавам много, което впоследствие бих могла да предам и на нашите ученици в училището", казва тя. И е толкова убедена в думите си, колкото и в новите възможности, които всяка пречка ни дава.
Може би защото е и истински мечтател, който въпреки суровия свят, в който живеем, и препятствията, с които се сблъскваме, вярва, че всичко е възможно. Вярва, че във всеки има добро и че не трябва да се отказваме от мечтите си, дори понякога да изглеждат абсурдни за околните.
Като един многопластов човек, Силвия е убедена е, че всеки от нас има някаква фасада за пред света, дори няколко - според различните социални среди и ситуации, в които се представя. И тя не прави изключение, тъй като се смята за обикновен човек със своите предизвикателства, особености и страхове.
Силвия изключително държи на естествеността и трудно поддържа повърхностна комуникация и отношения, дори ги избягва. Старае се да бъде максимално искрена, дори понякога да е прекалено. Смята, че това е начинът да се обградим с подходящите за нас хора, да се развиваме в подходящата за нас среда, защото останалите отпадат естествено.
Като истински артист, Силвия обича да създава красота във всичко, което прави - в чинията с храна, в изкуството си като художник-пирограф (какъвто тя е) и, разбира се, в гмуркането. Що се отнася до практикуването на последното като спорт, чистосърдечно го препоръчва на всеки, който обича водата.
Защото гмуркането е изключително достъпен спорт, макар и да не изглежда така на много хора. Дава ни възможност да видим много по-различен свят, откъсва ни от ежедневието, успокоява съзнанието и хилядите мисли в главите ни. А и често натиска един бутон "рестарт", с който изтрива напрежението и лошите мисли, кара да се чувстваме и като преродени.
Какви са трудности се сблъсква човек, когато започва с дълбочинното гмуркане?
Според мен най-трудно е преди човек да започне - съмненията дали ще се справи, съмненията дали е за него... Понякога всичко може да изглежда недостижимо и като някаква далечна фантазия.
Преди години беше доста по-трудно. Трябваше да имаш някой познат, който да ти покаже, или да се опитваш сам. Сега има структурирани обучения по цял свят, по изпитани системи, които са създадени да преведат човек през всяка стъпка, така че да направят гмуркането много по-достъпно.
Разбира се, всеки има своите предизвикателства, когато започва - понякога ментални, понякога физически, понякога с екипировката, и е много важно да има някой до теб, който да помогне за преодоляването им и да те подкрепи по пътя.
А какви са ползите от дълбочинното гмуркане?
Почти безкрайни, бих казала. Особено на психологично ниво. Гмуркането ни учи да се отпускаме, учи ни да следваме тялото си, да му се доверяваме, да се опознаваме. Но ни учи и да вярваме в себе си.
Едни от любимите ми моменти са, когато някой наш ученик каже: "Аз не вярвах, че ще мога." Но ни се е доверил и вижда резултата. А за колко още неща всеки един от нас се съмнява - че са възможни и че ще успее да ги направи? Увереността, която придобиваме, когато постигаме нещо уж невъзможно, се отразява на целия ни живот и отношението към всичко.
Как протича едно състезание по дълбочинно свободно гмуркане?
Обикновено в няколко дни, тъй като има различни дисциплини. Преди всеки състезателен ден участниците заявяват на каква дълбочина искат да се гмуркат и се съставя състезателен списък. Всеки човек има конкретен час, в който трябва стартира и да изпълни гмуркането си.
В зависимост дали е успял да изпълни всичко, което е заявил, получава от съдиите бял картон (успешен опит) или червен картон (неуспешен опит). А след допълнително преглеждане на записите от камерите на повърхността и под водата в края на деня се обявяват резултатите.
Как се готвите за него?
В най-общ смисъл подготовката може да се раздели на две части - ментална и физическа. Менталната е изключително важна, особено когато трябва да изпълниш конкретна цел в определен ден и час. Често тази част на тренировките се неглижира от много състезатели, а според мен е много важна.
Физическата част се състои от тренировки във вода (басейнови и дълбочинни) и тренировки на сушата. В басейн можем да тренираме за издръжливост и техника на плуване във водата, а дълбочинните тренировки са важни за адаптация на тялото към дълбочината и изчистване на елементи, върху които не можем да работим в басейн. При тренировките на сушата работя за физическа сила, кондиция и мобилност.
С кое свое постижение в гмуркането се гордеете най-много?
Гордея се, че съм първата българка, която успя да стигне 50 м дълбочина на един дъх. Винаги може и още, но предвид факта, че живеем на място, което не ни предлага условия за постоянни дълбочинни тренировки и основният ми фокус е преподаването, а не състезанията, това е голямо постижение за мен.
Имате ли любими дестинации за гмуркане?
Гърция, Египет, Кипър. Достъпни са като разстояние и морето предлага прекрасни условия - топла вода, голяма видимост и различен и интересен подводен свят, особено Египет.
Какви са бъдещите ви цели?
Те са свързани с развитието ми като преподавател и състезател. Състезателната дейност е предизвикателна, защото на тези дълбочини буквално на всеки метър можеш да научаваш нещо ново за себе си и за тялото си. Всяко предизвикателство, през което преминавам обаче, ме обогатява и ми дава възможност да давам повече и на учениците ни. Но нищо не е на всяка цена, затова за мен най-важното е да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да помагам, доколкото ми е възможно, на други хора по пътя им.
