Винаги сме гледали с възхищение и удивление кайтсърфистите от брега - от една страна, заради усмивките на лицата и свободата, която излъчват, а от друга, заради невероятната лекота, която демонстрират, докато танцуват с вълните. Точно това изпитваме всеки път, когато отворим профила на Елена Димитрова в Instagram, която впечатлява не само с опасен чар, но и с невероятните си кайтсърф умения. Неслучайно е сред най-популярните кайтбордистки в света.
Разглеждайки снимките ѝ, човек ще си помисли, че Ели прекарва по-голямата част от годината във водата. И ще се окаже напълно прав. Родена в Поморие, израснала в Израел, тя от години обикаля света, като живее на гребена на вълните. Казва, че е емоционална, амбициозна, страстна и търсеща. Дете на морето, бихме добавили ние.
"От малка много обичах морето и лятото прекарвах дните си на плажа. Започнах университет в София, но малко преди да завърша, се запалих по кайта."
Източник: Личен архив
Това, което я привлича най-силно в кайтсърфинга, е възможността човек да се изключи, докато съчетава едновременно великото усещане на летене с магическото удоволствие от водата. И то в комбинация с най-красивите плажове в света, където може да се практикува този спорт. Като към това добавим и социалния фактор, става просто невъзможно за Ели да не се влюби в кайтсърфинга.
"Заради всички пътувания по света, почти не съществува място, на което да отида и да нямам познати или приятели. Това прави кайта дори още по прекрасен".
Веднъж запалена, искрата на кайтсърфинга продължава да гори в нея и се разгаря с пълна сила при всеки порив на вятъра. И то със същата страст в гърдите ѝ, която усеща от първия ден, в който яхва вълните. "Всеки път, когато видя, че палмите се поклащат, общо взето зарязвам всичко и отивам на плажа", с усмивка признава Ели. Лесно е да ѝ повярваме, защото от далече се вижда колко е посветена на този воден спорт. Но успехите ѝ не идват даром.
Изискват много труд, целенасоченост и лишения. Защото макар отстрани да изглежда просто, всъщност не е. Спонсорите ѝ са големи компании, които имат много стриктни изисквания към атлетите си.
Източник: Личен архив
"Въобще не е лесно да се поддържа номадски живот - изисква много работа и жертви. Но аз винаги съм го харесвала и съм много отдадена, та не ми пречи да поживея в куфар няколко месеца годишно."
Защото въпреки трудностите, това, което прави, ѝ доставя огромно удоволствие и къде по работа, къде за удоволствие - постоянно преследва вълните в различни части на света. А цялото това обикаляне на земното кълбо често е свързано с много нерви. Ели никога няма да забрави едно сякаш безкрайно дълго пътуване, от което си вади поуката, че евтиното често излиза скъпо.
Източник: Личен архив
"Имах близък приятел, който работеше в самолетна компания и ни предложи билети с 90% отстъпка, което звучеше страхотно, до момента в който не закъсахме седем дни на летище в Бразилия."
Оказва се, че когато самолетът е препълнен, както се случва с тях, защото е точно след Нова година, хората които имат билети с намаление са с последен приоритет. Затова се налага да чакат на летището, докато се освободи място в самолета, което в техния случай е цяла седмица.
Източник: Личен архив
Перипетиите обаче не спират дотук. Когато най-сетне ги качват на самолета от Бразилия до Катар, където трябва да се прекачат за България, се оказва, че трябва отново да чакат. И тъй като престоя им е повече от 24 часа на летището в Доха, това автоматично ги прави нелегално пребиваващи. Налага се компанията да ги депортира до най-близкото летище до България, което в случая е Атина.
"Та, кацнали по джапанки през февруари след осем-девет дни пътуване от Бразилия в Гърция, някак си все пак успяхме да стигнем до България с цялата кайтсърф екипировка. Това до ден днешен ми е най-дългото прибиране".
Източник: Личен архив
Но дори и такива кошмарни пътувания не отказват Елена от голямата ѝ страст да пътешества, за да практикува кайтсърф. Спорт, който препоръчва с две ръце на малки и големи - на всички, които искат да прекарват време навън, като същевременно полагат грижи за духа и тялото си.
Какво ви дава кайтсърфингът?
Кайтсърфът ми дава удоволствие и свобода, и ме кара да се чувствам жива и изпълнена с енергия. Чувството да си близко до природата и водата е неописуемо за мен.
Източник: Личен архив
Кое е най-голямото ви постижение?
Когато някой ми каже, че заради мен е започнал да кара кайт. Това винаги е било нещото, което разтапя сърцето ми най-много от щастие.
Второто голямо постижение, разбира се, са марките и спонсорите, които имам. Винаги когато съм пътувала на кайт дестинации и съм влизала в различни сърф магазини по света, съм се възхищавала на атлетите, които са били по плакатите. Сега аз съм една от тях. Наскоро излезе колекция на едни от спонсорите ми, на която съм лицето на кампанията.
Друго голямо постижение, с което много се гордея е, че кайтсърф компанията, с която работя откакто прокарах кайт, направиха дъска с моето име и снимки на нея.
Коя е любимата ви дестинация за кайтсърф?
Една много любима моя дестинация е архипелага Лос Рокес във Венецуела, който посетих за първи път през 2018 г. Веднага се влюбих в това местенце и започнах да организирам групи за кайт всяка пролет.
Тези, които ме познават, знаят, че имам слабост към сините кристални тропически води, така и попаднах в Занзибар, където живея вече от почти три години.
Защо точно Занзибар?
Всъщност не съм живяла никога на тропическо място, а по скоро ги посещавах като турист и по работа. Винаги обаче съм искала да се установя на такова. Попаднах в Занзибар по време на пандемията с Covid-19, защото беше едно от малкото места, което беше отворено за туристи. Така реших да организирах кайт група до Занзибар.
Веднъж стъпила там установих, че толкова ми е залипсвал животът, който водех преди пандемията, че се прибрах до България само да си събера багажа и се върнах с еднопосочен билет. Не обичам шума и напрежението на големия град, а на такова място като Занзибар можеш да оцениш малките неща в живота.
Източник: Личен архив
Има ли място, на което никога не бихте се върнали?
Доста съм пътувала и няма да ви лъжа, със сигурност е имало моменти, в които съм си казвала "тук повече няма да се върна", както се случи в Мозамбик преди години. Сякаш обаче надраснах тези емоции и се опитвам да намирам красота във всяко едно място и във всеки един момент.
Източник: Личен архив
Къде бихте ни препоръчали да пътуваме до края на лятото?
В зависимост от предпочитанията има най-различни опции за кайт. Разбира се, на нашето море е също подходящо, но други опции са Турция, Гърция, Испания, Фуертевентура, а дори и малко по-далечни дестинации като Занзибар или Мавриций.
