С повечето слънце през пролетта идва и закономерното покачване на температурите. А с тях правопропорционално се увеличава и желанието да прекарваме повече време навън. И то да бъде пълноценно и наистина приятно.
Разбира се, всеки има различни разбирания - за едни това значи просто да седят в някое заведение с напитка в ръка, за други повече разходки в парка, а за трети - някакъв вид физическа активност, като карането на колело например.
По примера на други европейски държави и градове, и в нашата страна не спира да се работи по посока насърчаване на придвижването с велосипед. И ако се загледаме около себе си, със сигурност ще видим доста хора, които стигат от точка А до точка Б именно по този начин.
Освен че не чакаме в задръствания, когато се качим на колелото помагаме както на околната среда, така и на самите себе си. Да, вярно, една птичка пролет не прави. Но всеки е отговорен за промяната в живота си. И както избираме да не замърсяваме допълнително, така избираме и да се движим активно, заедно с всички произтичащи ползи.
Източник: iStock
Карането на велосипед е страхотна кардио тренировка за всяка възраст. Помага ни да поддържаме здравословни нива на холестерола, подпомага изгарянето на мазнини. Грижи се и за баланса, за правилната стойка и за координацията на тялото. Лесен и приятен начин е да се грижим не само за физическото, но и за психическото си здраве, защото както всяка друга физическа активност, моментално ни зарежда с хормона на щастието и ни кара да се чувстваме по-добре.
Но не е задължително да се качим на колелото именно заради всички тези ползи - те са просто добавена стойност към удоволствието и удобството, което ни дава придвижването с велосипед. И някак неусетно започва така да ни харесва, че все си намираме причина да отидем до някъде, да покараме още малко.
Харесва ни и чувството за свобода, което изпитваме и когато се движим из иначе натоварения трафик, и когато сме на някой извънградски път или алея в парка, на които няма никой друг, освен нас.
Източник: iStock
Винаги ще свързваме карането на колело и с една носталгия по детството, по безгрижните дни, в които въртяхме педалите до залез слънце (че и малко след това), а най-голямото наказание беше, когато ни го вземат. Затова и днес учим и караме заедно с нашите деца, като без проблем превръщаме заниманието и в семейно хоби - какво по-хубаво от това?
Ако не сме карали колело отдавна - сега е времето да поправим тази грешка. Нали знаем - то е нещо, което не се забравя.
А ако досега случайно така и не сме се научили, ето едно лесно и чисто ново умение, което да придобием това лято - със сигурност после ще се питаме защо сме чакали чак досега. За финал си пожелаваме много незабравими километри - споделени с любими хора или изминати като любимо занимание.