Макар да е най-често свързван с козметични процедури, които са често противоречиви, ботоксът всъщност може да бъде и животоспасяващ. И пример за това е историята на десетмесечната Ноел Прайс, която е била спасена, благодарение на инжекции с ботокс, които е получила още преди да се роди.

Двойката, която замени градския живот за малък остров с повече овце, отколкото хора

Двойката, която замени градския живот за малък остров с повече овце, отколкото хора

Лоис и Арън са на 29, но предпочитат живота далеч от оживения град

"Тя може би е един от най-младите хора в света с ботокс", шегува се майка ѝ - 30-годишната Кейси Прайс.

Историята им започва през април 2025 г., по време на ултразвук, докато жената е била бременна в 17-ата седмица. Тогава лекарят ѝ казал, че бебето изглежда малко и има вероятност нещо да не е наред.

Кейси Прайс и 40-годишният ѝ съпруг Джонатан, жители на Тексас, вече са се сблъсквали с трудности, след загубата на една от близначките си, родени преди три години.

"Знаем, че нещата могат да се объркат. Знаем, че не ние контролираме всичко това. Винаги се надяваме на най-доброто", споделя Джонатан.

Седмица след първоначалния ултразвук той и съпругата му научили от лекарите, че бебето им има гастрошизис - отвор в коремната стена, през който са излели червата му. Този рядък вроден дефект е опасен и може да причини увреждане на червата. Освен това е свързан с 10 до 15% риск от смъртност и 10% риск от доживотен синдром на късото черво.

Тъй като бебето на Кейси и Джонатан било толкова малко, лекарите се притеснявали, че може да има допълнителни генетични аномалии, които биха могли да бъдат фатални.

"Изглеждаше, че новините стават все по-лоши и по-лоши. Искахме да направим всичко възможно, за да се борим за живота ѝ, за да има живот с нас. Бяхме решени да направим каквото е необходимо", казва бащата.

В началото двойката посещава лекар няколко пъти седмично. След това и на всеки няколко дни. Тясната дупка в коремната стена на бебето обаче започнала да се затваря, а органите, които били извън тялото ѝ, да се "изкривяват". Вариант е било майката да роди бебето преждевременно, за да се избегне опасността за живота му. Но е съществувала и друга възможност - процедура с инжектиране на ботокс. До този момент тя е правена само няколко пъти в света, но е можело да бъде приложена и в този случай, като отпусне тясната дупка и я разшири, така че кръвта да може да тече към червата на бебето и то да може да остане в утробата.

Тогава Кейси вече е била подготвена за възможността да има дете, което няма да може да се храни нормално. "Спектърът от това, което можеше да се обърка, беше доста голям", казва тя. Но допълва, че в деня на процедурата с ботокс, когато вече е била в 25-ата седмица от бременността си, тя и съпругът ѝ са се чувствали спокойни.

"Чувствахме се в мир. Ние сме духовни хора. Вярваме в Бог - чувстваме, че Бог контролира нещата. Каквото и да се случи, щяхме да обичаме детето си и искахме да му дадем най-добрия шанс", допълва Джонатан.

Лекарите били подготвени и за случай, в който се наложи майката да роди със спешно цезарово сечение. Но процедурата преминала добре. Всъщност, ефектът от нея не бил незабавен, но дава резултат и не само позволява на бебето да остане безопасно в утробата на майка си, където да продължи да расте за още девет седмици, но и спасява органите и храносмилателната му система.

През това време Кейси ходи на прегледи всяка седмица, за да се проследи здравословното състояние на бебето. А раждането, чрез цезарово сечение, се случва на 4 август - шест седмици преждевременно.

Момиченцето, кръстено Ноел, тежи едва 1.4 кг, когато се ражда. Веднага след това претърпява процедура за отстраняване на околоплодната течност от червата ѝ, а пет дни по-късно и операция, която връща червата и органите ѝ в корема. В продължение на 81 дни бебето е в интензивното отделение - период, който майката не крие, че е преодоляла трудно.

Но сега Ноел расте здрава - без предвидените евентуални генетични заболявания. Вече на близо 10 месеца, тя не е претърпявала допълнителни операции и вече яде твърда храна вместо да се храни със сонда.

Сега семейство Прайс се надява, че историята на дъщеря им ще вдъхнови други родители да не се отказват.

"Това бяха наистина трудни времена, но на всяка стъпка от пътя, когато се нуждаеше от чудо и трябваше да направи нещо, тя го направи. Наистина сме благодарни", споделя Джонатан.