Бъркаме с голямата лъжица в Instagram, за да извадим оттам хората, които правят социалната мрежа по-вкусна. #FoodGram e поредица за всички, които не само готвят, но и снимат храната по-красив и вкусен начин.
Храната не е просто средство за утоляване на глада. Тя може да бъде и вдъхновение. Точно такова е била и за Даниела Ламбова, когато тя решава да остави корпоративната кариера зад гърба си.
Въпреки че се гордее с постигнатото, след 13 години в бизнес света тя разбира, че работата вече не ѝ носи същата удовлетвореност. "Намирах повече смисъл във фотографията, в курсовете и в рецептите, с които беше заето цялото ми свободно време тогава."
По същото време идва и пандемията, която ѝ дава надежда, "че ще става все по-лесно за творците, създаващи съдържание онлайн, да се издържат".
Естествено, нещата се оказват доста по-сложни и трудни, отколкото се е надявала да бъдат, но Даниела нито за миг не съжалява, че е превърнала творчеството си в професия.
А страстта към кулинарията за нея започва и свършва със сладкарството. Още като дете се е възхищавала на големите и красиви торти и е искала някой ден и тя да може да прави такива.
"Процесът на приготвяне на десерти ми беше изключително интересен. Постоянно молех майка ми и баба ми да правим сладкиши, а през останалото време обичах да чета готварски книги и рецепти във вестници и списания."
Затова и през 2012 г. Даниела решава да създаде кулинарен блог, в който да качва рецепти за десерти. А с него се заражда и страстта ѝ към фотографията.
Да, признава, че първите години снимките, които е правила за блога си, не са получавали много добре. "След това си дадох сметка, че ако искам блогът ми да стане успешен, трябва да подобря снимките и да създам собствен стил."
Така Даниела започва да учи фотография и неусетно именно тя се превръща в нейна втора професия. В момента в блога ѝ могат да бъдат открити рецепти за десерти, но също така и онлайн сладкарски курсове и обучения по фотография.
Профилът ѝ в Instagram (@daniscookings) идва по-късно, но той е като естествено продължение на всичко случило се до този момент. И макар днес да има близо 20 000 последователи, бившият корпоративен служител не обича да бъде наричана инфлуенсър.
"Определям се като фотограф, преподавател и кулинарен автор. Това е работата ми: снимам за клиенти, правя обучения и създавам рецепти. Занимавам се и със социални мрежи."
Въпреки че прави десерти и ги снима така, че те да изглеждат неустоими, Даниела уточнява, че не продава торти. "В България законът не позволява да се приготвят десерти за продажба в домашни условия, въпреки че много хора го правят незаконно. Не одобрявам сивата икономика и не желая да съм част от нея."
Естествено че се е замисляла дали да не си отвори сладкарница, но се страхува, че това ще развали магията и ще убие страстта.
Последователите на Даниела са се убедили сами, че тя е упорита и креативна, но едва ли знаят какъв работохолик е. И въпреки стремежа си да свърши всичката работа на света, признава, че да поддържаш кулинарен профил в Instagram изисква много усилия.
"Колкото по-качествено искаме да бъде съдържанието, толкова повече време е необходимо за създаването му. Ако днес един кулинарен блогър има амбиции да постигне дълготраен успех, не може да публикува спонтанно приготвени рецепти, снимани набързо. Те трябва да са изпробвани, концепцията за видеата или снимките да е обмислена добре. Трябва да има последователност, стил и разнообразие в представянето на съдържанието, а това се постига с много работа и немалко инвестиции: в техника, в обучения, в продукти и реквизит."
Но Даниела отлично знае, че социалните мрежи са като жив организъм, който се променя постоянно и всички усилия на света не могат да гарантират успех. И макар да звучи обезкуражаващо, процесът ѝ доставя удоволствие.
"Вярно е, че с развитието на изкуствения интелект не е сигурно накъде ще отидат блоговете и социалните мрежи след 5-10 години, но аз, като вечен оптимист, предпочитам да вярвам, че човешкият елемент във всяка творческа дейност ще си остане важен."
Как се намира балансът в храненето и какво представлява той за вас?
Балансът в храненето е да не изпадаме в крайности. Не вярвам в никое течение в храненето, проповядващо да не ядем определен тип храни. Смятам, че човек трябва да се стреми да консумира качествени продукти, да не прекалява с нищо, но и да не се лишава от нищо, към което няма доказана непоносимост.
Звучи странно, предвид че блогът ми е основно за сладкиши, но смятам себе си за посланик на баланса в храненето. Написах книга за здравословните десерти, но и в нея обяснявам, че "здравословни" е условно понятие - не можем да ядем сладко по цял ден и да се радваме дълго на добро здраве. Но пък какво е животът, ако се лишаваме от това, което обичаме?
Балансът за мен е тънката линия между насладата от живота и чревоугодничеството. Смятам, че средиземноморската диета е синоним на този баланс.
А защо точно десерти?
Имам много силно влечение към сладкото и никоя солена храна не ме вълнува колкото десертите. От друга страна, приготвянето на сладкиши е по-сложно, съответно експериментирането с тях е по-рисково, но и по-интересно.
Колкото и да сме експерти в приготвянето на десерти, винаги можем да намерим ново предизвикателство при тях - да променим пропорции, да заменим продукти, да изпробваме нова технология и резултатът може да се окаже много различен. Затова никога не ми омръзва да създавам нови сладкиши. Готвенето на солени храни, от друга страна, понякога ми е откровено скучно.
Кой тогава е любимият ви десерт?
Много ми е трудно да се спра на един. В различни периоди имам влечение към различни неща.
Тирамису (ако е направено наистина добре), италиански сладолед и чийзкейк са в челната десетка. Може би защото ми харесва консистенцията им. Но не мога да устоя на хубав млечен шоколад и на различни вкусове шоколадови бонбони - винаги имам вкъщи.
Кои са най-нестандартните съставки, които сте използвали за приготвянето на десерт?
Черен пипер, черен боб и тиквички.
На какъв принцип подбирате рецептите в блога и Instagram профила си?
На този етап имам идея какво харесва аудиторията ми и се старая да подбирам рецепти, които ще ѝ бъдат интересни. Имам си стил, който се стремя да следвам, и избягвам да се отклонявам много от него. Най-често се вдъхновявам от визии или идеи за вкусови комбинации и си ги създавам по моя си начин.
Бихте ли препоръчали няколко кулинарни профила в Instagram, които си заслужава да следим?
В първите ми години като блогър следях много чуждестранни кулинарни сайтове и се вдъхновявах от рецептите. Тогава Instagram не беше толкова популярен, но ето тези са някои от първите ми вдъхновителки: @sallysbakeblog, @bakerbynature и @evakosmasflores с фотографията си.
На този етап все по-малко търся кулинарно вдъхновение, защото сама си измислям повечето рецепти. Повечето кулинарни профили, които следя, са с подчертано естетическо излъчване като например @addictedtodates, @carolinstrothe или @turkuazkitchen.
Какво е необходимо за перфектната снимка на храна?
Една снимка е дотолкова перфектна, доколкото ще успее да впечатли аудиторията, за която е предназначена.
В социалните мрежи изобилства от красиво снимани храни и е трудно нещо да ни привлече сериозно вниманието. Затова мисля, че перфектна е снимката, която ще ни накара да спрем да скролваме, ще ни изкуши да приготвим рецептата или да си купим продукта.
Тази снимка ще разказва история, която се харесва на определени хора и ще ги привлече с цветове, композиция, стайлинг, светлина и ъгъл на снимане.
Такива снимки се постигат най-напред чрез разбиране коя е аудиторията ни (или тази на клиента, за който снимаме) и какъв тип естетика е привлекателна за тази аудитория.
След това ни трябва замисъл, история, която да разкажем със снимката. Разбира се, нужни са и умения за изпълнението на фотографията по начина, който сме замислили. Но смятам, че техническата част на снимането е на второ място след креативността и умението да изваждаме на показ красотата в обекта. Не скъпата техника справи фотографа добър, а неговото въображение и естетическо усещане.
