Бъркаме с голямата лъжица в Instagram, за да извадим оттам хората, които правят социалната мрежа по-вкусна. #FoodGram e поредица за всички, които не само готвят, но и снимат храната по-красив и вкусен начин.
Здравка Кокалова израства в дом, в който храната почти винаги е домашно приготвена и събира цялото семейство около масата. Днес готвенето е нещо повече от просто занимание в свободното ѝ време. То е страст, която изпълва ежедневието ѝ, защото и тя държи у дома храната да е здравословна, свежа и с чист произход.
Първите ѝ спомени около храната са свързани с едно доста класическо и обичано от всички печиво - кекса. Като малка майка ѝ често го прави за закуска. Кекс е и първият кулинарен опит на Здравка. Случва се, когато е на десет, а в приключението пръст има и по-малката ѝ сестра.
"Бъркахме, пекохме, май рецепта нямахме. Стана една каменна палачинка с формичка в средата и като го вдигнахме от тавата - същинска летяща чиния", спомня си тя.
Въпреки разочарованието, не спира да опитва. Все пак от дете е край майка си в кухнята, където обожава да забърква различни неща. Но истински сериозни експерименти в кухнята започват, докато е тийнейджърка. И оттогава не е преставала.
Източник: Личен архив
Горе-долу по същото време започва да ходи и на кръжок по фотография, пламъкът за която пък запалва баща ѝ. Така Здравка неусетно се впуска в развиването на тези две свои увлечения, които в различни периоди взимат превес един над друг. От вече десет години обаче тя ги съчетава и пренася в онлайн пространството.
Първоначално стартира блога си I Love Our Dream - малко на шега, защото там публикува рецепти от ерата на "готвенето за оцеляване", когато е студентка. След това създава и Instagram профила си, което се случва някак съвсем естествено предвид че по това време вече учи фотография.
И макар в момента Здравка да работи и като продуктов и графичен дизайнер, фотографията на храна има специално и доста голямо място в нейния живот. В профила си в социалната мрежа тя споделя рецепти, ориентирани към здравословното хранене, но включва също вегански, вегетариански и типични за нашите ширини ястия. Разбира се, всички те са поднесени по особено естетически начин, така че крайният резултат да храни не само тялото, но и душата, и очите.
За приготвянето на наистина вкусна храна, но и за снимането ѝ по най-изкушаващ начин, трябва истинско желание. "Да ти ври отвътре", както казва Здравка. А на нея нещата ѝ се получават лесно още от първия път именно защото винаги започва с голямо желание.
"Всяко ястие, за което не ти се готви, е предизвикателство. А всяко, за което не ти се снима - е двойно предизвикателство", допълва тя.
По думите ѝ добрата фотография на храна се получава, когато знаеш защо я правиш - и храната, и снимката, и за кого.
"Няма универсални храни и снимки, и те са по вкуса на човек. За да е нещо добро, то трябва точно да си знае мястото и душата, която носи, да е за този, който може наистина да я види."
Освен че представя интересни рецепти по красив начин, в Instagram Здравка споделя и друга своя страст - градинарството. А чрез него, и то по устойчив начин, тя отглежда собствени плодове и зеленчуци, които след това стават част от ястията на семейната трапеза.
Какво ви носи развитието на устойчивото земеделие, към каквото се стремите?
Мир със себе си. Това е терапия за прегрели мозъци, отиваш и се скапваш от работа поне един ден в седмицата и после ти е по-леко. Градината ми е нужна, за да не загубя вяра в "магията" край себе си. Днешният свят може да те остави с много пластмасов вкус в устата и така ежедневно си напомням колко много труд е дори едно стръкче зелен лук, както и че всичко може да е в хармония, ако положим усилие да разберем проблемите.
Източник: Личен архив
Кое е най-удовлетворяващото от работата в градината и какви са предимствата на домашно отгледаните продукти?
Най-удовлетворяващо е да видя, че всичко е в мир, че има и насекоми, и треви, и храна, че е красиво и диво, но и някак подредено посвоему. Удовлетворяващо е да знам, че ако ме няма, то нея още ще я има и ще дава плодове, за който е там. Предимствата на тези продукти, ако гледаме само физически, е, че са чисти, но душевният им аспект е много по-голям и важен. Да валидираш възможността сам да отглеждаш разнообразен живот и да поддържаш една толкова сложна екосистема в баланс е безценно за всяко същество, учи на търпение, приемане и благодарност.
С какви продукти готвите най-често и какви избягвате?
Старая се да имам чисти като състав продукти, локални и възможно най-пресни. Предимно пазарувам суровини и много рядко нещо готово. Избягвам силно преработени храни и полуфабрикати. Неприятни мазнини като олио от различни семена, комерсиално месовъдство и млекопроизводство. Тези храни могат да са силно токсични за тялото ни и няма никакъв смисъл да си даваш парите за болест. Предпочитам да не ги ям, ако нямам достъп до качествени такива.
Кои са любимите ви традиционни рецепти, които приготвяте?
Туршия и всички ферменти. Мусаката е на велика почит вкъщи. Траханата е нещо, което намирам за очарователно и приготвям по различни начини в интересни комбинации.
Бихте ли ни препоръчали трима-четирима създатели на съдържание, подобно на вашето, които да последваме?
Людмила Слокоски, от която винаги мога да си взема нещо вкусно като идея, но и естетически поднесено, което за мен е важно. Тя е човек с голям капацитет от възможности и богат опит, който си струва да бъде споделен.
Мария Жекова - не мисля, че това е изненада, но няма как да не е в списъка. Жена, с която споделям много, душа и сърце, с които се познаваме отвъд физическото. Винаги вярна на себе си, а съзидателната ѝ енергия е очарователна и вдъхновяваща.
Вал Мур - нещо, от което всеки има нужда, според мен. Спокойствието и красотата в ежедневните моменти и романтизирането на храната. Поезията във видеата му, мекият глас и книгите, от които чете, са просто мехлем за душата ми.
Споделете ни ваша авторска рецепта, която да си приготвим?
Ето тук.
