От няколко месеца светът живее с новия коронавирус и познанията за него стават все по-разширени. Един от най-новите експериментални методи за лечение, който се използва както в световен мащаб, така вече и у нас, е с помощта на кръвна плазма от пациенти с доказано изградени антитела.
Този тип терапия не е иновативна, защото се е прилагала и се прилага и при други заболявания и зарази. Използвана е например при пандемията от Испански грип преди малко повече от век. А сега резултатите са обнадеждаващи и по отношение на COVID-19. Ето какво точно представлява този тип лечение.
Антителата са протеини (имуноглобулини), които се произвеждат от адаптивната имунна система - втората ни степен на защита. Тяхната цел е да атакуват конкретен вирус, попаднал в тялото, и да го неутрализират.
Източник: iStock
Когато говорим конкретно за коронавируса, първоначално в кръвта се откриват имуноглобулини М, които са сигнал за скорошно заразяване. След около месец се появяват и имуноглобулини G, които са показател за изградена имунна памет и за най-силна защита срещу вируса. Необходимо е толкова дълго време, защото тази имунна защита е уникална за конкретната зараза.
Именно тогава може да се пристъпи към вземане на конвалесцентна плазма от пациенти, които са били с диагноза COVID-19 и е установено наличието на антитела в кръвта им. Преди това обаче е важно те да не са имали симптоми в продължение на 14 дни.
С процедура, наречена плозмафереза, плазмата се отделя от кръвта, като от течността се отстраняват кръвните телце и останалите компоненти. Процедурата продължава между 40 и 60 минути, а плазмата от един донор може да спаси до трима болни.
Източник: iStock
След това плазмата се влива на пациенти с коронавирус в тежко състояние с цел подпомагане на имунната система. Именно от нея зависи дали болният ще успее да се пребори със заразата, или не. А щом антителата вече са успели да помогнат на донора да оздравее, шансът за успех и при реципиента на плазма също е голям, пише BBC.
Антителата обаче не са ваксина срещу COVID-19, защото все още няма ясна информация колко точно продължава защитата и от какво зависи нейната продължителност. При някои заболявания, като едрата шарка например, антитела се откриват дори цели 88 години след преболедуването. За тях казваме, че имунитетът ни е доживот.
Но все по-честите случаи на повторно заразяване с коронавируса са доказателство, че при него ситуацията е по-различна. Затова преливането на плазма също не се определя като тип ваксинация, а просто като подпомагане на имунната система в борбата със заразата, пояснява Vox.
Източник: iStock
Дори обаче след години нивото на антитела в организма ни да клони към нула, има едни В-клетки, които помнят как се създават антитела и само чакат това да бъде необходимо, за да задействат наново процеса. Но всичко това се нужда от още много допълнително изследване в бъдеще.
Сега лечението с антитела се прилага в редица страни по света, като първенци са САЩ. Там и желаещите да се тестват за антитела се увеличават с всеки изминал ден.
На този етап учените се обединяват около идеята, че няма необходимост от масово тестване за антитела. Някои компании пък вече започнаха генетично разработване на антитела, правейки експерименти с имунната система на мишки.
