Нов научен анализ подсказва, че ранните признаци на Алцхаймер може да се крият не толкова в това, което казваме, а в начина, по който го казваме. Темпото на ежедневната реч може да бъде по-надежден индикатор за когнитивни промени, отколкото класическите затруднения с намирането на правилната дума.

Безсънието ли причинява болестта на Алцхаймер или обратното

Безсънието ли причинява болестта на Алцхаймер или обратното

И защо е важно да му обърнем внимание

През 2023 г. екип от Университета в Торонто установява, че скоростта на говорене е тясно свързана с когнитивната обработка в мозъка. Според изследващия когнитивната памет Джед Мелцър промените в общото темпо на речта могат да отразяват промени в мозъчната функция още преди да се появят по-очевидни симптоми.

С напредването на възрастта много хора изпитват така наречения "на върха на езика" ефект - моментно затруднение да си спомнят дума. След 60-годишна възраст това става по-често. Освен това възрастните хора говорят по-бавно, правят повече паузи и говорят по-накъсано.

Скоростта на говорене може да е сигнал за бъдещ проблем

Източник: iStock

Скоростта на говорене може да е сигнал за бъдещ проблем

Тези промени може да изглеждат нормални, но според учените те могат да бъдат ранен сигнал за неврологични изменения.

През 2024 г. изследователи от Станфорд установяват, че по-дългите паузи и по-бавното темпо на говорене са свързани с по-високи нива на натрупани тау протеини в мозъка - един от основните биомаркери на Алцхаймер. Подобни резултати се наблюдават и при пациенти с повече амилоидни плаки.

Интересното е, че тези хора не се справят по-зле на стандартни тестове за памет. Те дават правилните отговори - просто им отнема повече време. Това подсказва, че традиционните тестове може да пропускат ранни признаци на заболяването, които речевият анализ може да улови.

Традиционните тестове може да пропускат ранни признаци на заболяването

Източник: iStock

Традиционните тестове може да пропускат ранни признаци на заболяването

Някои алгоритми вече анализират речеви модели и достигат до 78.5% точност при прогнозиране на риск от Алцхаймер. Това отваря врата към бъдеще, в което кратък разговор може да служи като скринингов инструмент за ранно откриване на заболяването.

Учените подчертават, че са нужни дългосрочни проучвания, за да се проследи дали хората с по-бавно темпо на речта действително развиват деменция в бъдеще. Наличието на тау или амилоидни натрупвания не означава автоматично, че човек ще развие Алцхаймер, но комбинацията от биомаркери и речеви показатели може да се окаже ключова, пишат Science Alert.