Понякога една история започва с няколко череши, а завършва с въпроси, на които цялото общество трябва да си отговори. Такава е и случката от село Лесново, която през последните дни предизвика бурни реакции в социалните мрежи. Според разказа и клипчето на бащата Цветко Цветков, докато е на разходка с 9-годишната си дъщеря Лора, двамата решават да откъснат няколко череши от крайпътно дърво.
Малко по-късно ситуацията ескалирала до агресия, заплахи и опит да бъде прегазено детското колело. Случаят вече е в ръцете на полицията и прокуратурата, а истината тепърва ще бъде изяснявана от институциите. Но отвъд конкретния инцидент остава един по-голям въпрос - как стигнахме дотам няколко череши да предизвикат подобна ярост?
Нека бъдем честни. Не е редно да берем плодове от чужда собственост. Няма значение дали става дума за един килограм череши или за две-три плодчета, откъснати между другото. Ако дървото принадлежи на някого, той има право да решава кой може да бере от него и кой не. Собствеността е нещо, което трябва да уважаваме, защото зад нея стоят труд, време и грижи.
От друга страна обаче, нека си представим една съвсем обикновена картина. Лятна вечер. Баща и дете на разходка. Натежала от плод череша край пътя. Детето поглежда нагоре и пита: "Може ли да опитам?"
Вероятно много родители биха постъпили по същия начин. Някои биха отказали. Други биха откъснали една-две череши, без дори да се замислят, че това може да предизвика проблем. Аз самата вероятно първо бих обяснила на детето си, че ако дървото е чуждо, не е правилно да берем от него, защото ако всеки като нас реши да откъсне няколко черешки, в един момент може и да го оберем. Ако собственикът е наблизо, бих го попитала. А ако детето вече е протегнало ръка към няколко череши, едва ли първата ми мисъл би била, че вършим нещо сравнимо с престъпление. Именно тук започва същинският разговор.
Защото дори да приемем, че е било допуснато нарушение на нечия собственост, което не е сигурно, тъй като от видеото не се разбира дали черешата е на агресивния господин, каква трябва да бъде отсрещната реакция? Забележка? Разговор? Повикване на полиция? Или агресия, крясъци, обиди и заплахи към дете?
Източник: iStock
В правовата държава никой няма право сам да раздава правосъдие. Ако някой смята, че собствеността му е нарушена, законът му дава механизми да защити правата си. Но законът не дава право на никого да плаши и травмира деца, да отправя заплахи или да поставя в риск нечия безопасност.
Това е моментът, в който черешите престават да бъдат тема. Темата става друга - колко нетърпими сме станали един към друг. Днес живеем в общество, в което все по-често реагираме с гняв още преди да сме чули обяснението. Все по-трудно допускаме, че отсрещният може да не е действал със злонамереност. Все по-рядко правим разлика между човешка грешка и умишлена провокация.
Социалните мрежи допълнително наливат масло в огъня. За минути хората вече са разделени на лагери - едните защитават собствеността, другите защитават детето и започват разправиите. А може би и двете страни са прави в различна степен.
Да, чуждото трябва да се уважава. Да, децата трябва да бъдат възпитавани, че не могат просто да си вземат каквото поискат. Но също толкова вярно е, че никоя череша не струва колкото спокойствието на едно дете. Нито една реколта не струва колкото човешкото достойнство. И няма собственост, която да оправдава агресията. Няма такава.
Искрени адмирации изпитвам към бащата Цветко Цветков, който даде най-добрия пример на дъщеря си, на който един баща е способен. Без да крещи или изпада в луда ярост към мъжа, който пред очите им сгази детското колело, той с абсолютно хладнокръвие и спокоен глас се опитваше да обясни на мъжа, че реакцията му е изключително пресилена и ненужна. Цветко нагледно показа на детето си, че не бива на агресията да отвръщаме с агресия, а дори напротив - винаги трябва да се опитваме да водим диалог, колкото и трудно, дори невъзможно, да е понякога.
Може би най-тъжното в цялата история не е кой е откъснал черешите и кой е бил прав според закона. Най-тъжното е, че все по-често избираме конфликта пред разговора и яростта пред разума. А когато няколко череши успеят да отприщят толкова омраза, проблемът вероятно отдавна не е в черешите.
