Всички сме чували известния цитат на Алеко Константинов "Опознай родината, за да я обикнеш". От известно време насам всяка събота и неделя точно това и правим. Тази седмица се потапяме в истинската и неподправена магия на Странджа, в едно село с доста интересно име и облик - Бръшлян.
Как да стигнем
Село Бръшлян се намира на около 15 км северно от град Малко Търново, близо е до шосето от Малко Търново за Бургас. Има добре отличими указателни табели и лесно ще се ориентираме.
За селото
Странджа остава някак извън популярните туристически маршрути, но определено има с какво да ни очарова. Едно от нейните съкровища е точно Бръшлян. Там го няма онзи бърз ритъм, присъщ на градския съвременен живот, може би защото селото има само около 70 жители.
Най-интересното за Бръшлян е, че е архитектурен резерват. Още на влизане в селцето ще се почувстваме така сякаш се връщаме години назад. Всички къщи са като от някоя стара картичка - много красиви и типично странджански.
80 къщи и 300 години история
Въпреки малобройното си население, Бръшлян има какво да предложи на жадния за забележителности турист. Някои от къщите в селото са на 300 години, църквата е от XVIII век, а килийното училище към нея е възстановено.
Етнографската къща-музей
Това е автентична местна къща на около 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба. Ще я познаем по това, че първият етаж е изграден от камъни, с два реда греди между тях. Там е бил оборът за животните. Днес той е превърнат в занаятчийница, където е изложен огромен стан.
Дървени стъпала водят към втория етаж, който е изцяло дървен и предназначен за живеене. Именно там можем да видим запазено огнище с характерния за село Бръшлян отвор към стената за печене на хляб.
Музей на традиционното земеделие
Нашите баби и дядовци със сигурност знаят как изглежда една паламарка, диканя, палешник или бурило, но ние си нямахме ни най-малка представа, докато не разгледахме тези непознати за нас приспособления именно в музея на Бръшлян.
Църквата "Свети Димитър" и килийното училище
"Свети Димитър" е построена в края на XVII век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. Вкопана е в земята, а в амвона й е вграден тракийски мраморен камък с посвещение на старогръцки.
Килийното училище е пристройка към църквата и е създадено през 1871 г. от свещеника в църквата, който превърнал своята килия в училищна стая. Тя побирала около 20 деца - все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. Всички тези стари ученически приспособления можем да видим в музея-училище.
Балювата къща
Днес е частен дом, но през 1903 г. именно в нея падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание.
В околностите
Около селото растат редки видове растения, като дивата орхидея, както и вековни дървета, които не са за пропускане. Има много параклиси, могили, некрополи, до които се стига лесно. Няма как да не споменем и многобройните заслони с маси и пейки, които са идеални за зареждаща почивка сред природата.
Странджанските специалитети
Местните рецепти за предимно постни, но това не означава, че няма да си оближем пръстите. Сред тях попадат сарми с кисело зеле и сушени плодове, картофен гювеч с билки, трит боб, боб на цървули. Да не забравяме за прословутия странджански дядо - сурово-сушен колбас от свинско месо, и лопушката - увита в листо прясно уловена риба, приготвена на жар.
