"Made in EU" на Стефан Командарев - пандемичната драма, която удря право в сърцето на европейската реалност

2020 г. завинаги ще остане белязана от началото на глобалната пандемия. Въпреки че на моменти ни се струва, че е изминала цяла една вечност, откакто Covid-19 ни връхлетя спонтанно, истината е, че вирусът, който отне толкова много животи, се случи само преди няколко години.

Да, отмина, но много неща се промениха тогава и оттогава. Именно затова все още имаме нужда от изкуство, което да погледне сериозно през призмата на Covid-19 и да преосмисли пандемията и нейните социални и политически последици, които остави след себе си.

Точно такъв силен нов глас е филмът "Made in EU" на Стефан Командарев. В този прецизно изграден разказ за живота в малък български град, пандемията е показана като част от по-голяма картина, където съжителстват други съвременни "вируси" - страх, дезинформация, експлоатация, медийна безотговорност, крехкостта на човешката солидарност и безмилостният ритъм на капиталистическия свят.

Както безпогрешно правят сравнение и от Screen Daily, изграден около невероятното превъплъщение на Гергана Плетньова, "Made in EU" носи духа на работническите драми на Кен Лоуч или Стефан Бризе от XXI век. Със своя стегнат и сдържан фокус, филмът напомня и за високо оцененият On Falling на Лора Карейра. Но докато филмът на Карейра разглежда новото социално "робство" в складове тип Amazon, Командарев насочва вниманието към по-традиционни форми на трудова експлоатация в съвременна Източна Европа.

Източник: Фотография Калина Иванова

Филмът, който откри тазгодишното издание на Киномания и вече се радва на редица признания, включително награда на критиката във Франция на Arras Film Festival, привлича внимание навсякъде, където има публика за кино, което съживява социалния реализъм.

Сдържаността е ключова дума за този филм, който започва с много кратка, но силна визуална метафора - близък план на дизайнерските етикети, които шивачка машинно пришива към луксозните дрехи, носещи надписа "Made in EU".

Историята, разделена на пет части, ни отвежда в малък и беден български град. Там Ива (Гергана Плетньова) е вдовица с едно вече пораснало момче Мишо (Тодор Коцев), която работи в нископлатена шивашка фабрика. Освен мината, отнела живота на съпруга ѝ, цехът е единственото по-голямо работно място в града. Това пък прави собственика ѝ, италиански бизнесмен, своеобразен "радетел" и "владетел"на общността.

Източник: Фотография Калина Иванова

Когато сюжетът започва да се разгръща, в София вече усилено се говори за първите случаи на Covid-19, затова и всяка кашлица на работното място държи нащрек висшестоящите във фабриката, макар само да имитират, че спазват противоепидемичните мерки. Заради решимостта на италианския шеф на шивашкия цех да не изгуби и едно евро приходи и благодарение на властта, която притежава, на местните лекари е забранено да дават болнични на работничките, дори когато здравословното им състояние показва, че такъв е необходим.

А и жени като Ива просто не могат да си позволят загуба на доходи и "бонусите" от извънреден труд, с които така или иначе, едва успяват да свържат двата края. Затова болна и постоянно пиеща хапчета, за да е на крака (но не и единствената в цеха), тя продължава да работи неуморно... докато един ден просто не припада на пода.

Източник: Фотография Калина Иванова

Телевизионен репортаж я обявява за "пациент нула" (първият човек, който се заразява с дадена болест по време на епидемия) на общността. И така Ива, която не е излизала в отпуск от пет години и не е напускала пределите на малкия град, в който живее, става първата, която дава положителен резултат за ковид, просто защото е първата, която тестват.

Това води до временното ѝ отстраняване от работа и превръщането ѝ в най-презряния и мразен от всички човек в града. Яростното ѝ заклеймяване (дори от най-близките приятели и колежки) е допълнително подхранено от медиите и социалните мрежи. Нейният син Мишо (Тодор Коцев), който е YouTube влогър и не може да разбере защо майка му толкова години позволява да бъде манипулирана, мачкана и използвана от работодателя си, не проявява почти никакво съчувствие към нея в началото, докато сам не се оказва жертва на собствената си среда.

Източник: Фотография Калина Иванова

Междувременно бригадирът (и неин брат) Георгиев (Герасим Георгиев), пренебрегва роднините си и яростно защитава интересите на фабриката и своите лични, докато здравен инспектор (Иван Бърнев) разследва случая. Единственият човек, който помага и разбира Ива, е пенсионираният лекар д-р Русев (Ивайло Христов). Върнал се на работа заради кризата, той е преживял както комунизма, така и цинизма на новата икономика, но остава нагледен пример за човечност и какво означава да си истински достоен лекар във всеки един момент.

Източник: Фотография Калина Иванова

"Няма щастлив имигрант, има само доволни", казва д-р Русев, докато опитва да убеди синът на Ива, че няма смисъл да заминава да търси щастието си в Германия. "Отивайки да работят в чужбина, българите се превръщат в обслужващ персонал на чужденците", смята още той, а репликата му удря право в сърцето за мястото на България в европейската реалност.

Това е една от любимите ни поучителни сцени във филма, за която заслуга имат не само Командарев и сценаристът Симеон Венциславов, но операторът Веселин Христов, чиято работа през целия филм е блестяща.

"Рожден ден" - носталгичната комедия, която се оказва последната роля на Васил Банов

Филмът ни връща в златните години на българското кино

"Made in EU" е критичен и дълбок филм, който разкрива народопсихологията ни по много въздействащ и показателен начин. В него, както във всеки свой филм, Командарев разказва истории за обикновения "малък" човек. Интересното е, че при него няма второстепенни персонажи и всеки детайл, независимо от обема на ролята, е важен.

С "Made in EU" Стефан Командарев настоява, че днешна постсоциалистическа България е всичко друго, но не и равнопоставен член на Европейския съюз. По-скоро тя е евтина работна сила, която европейският капитализъм охотно и безмилостно изтощава. Това послание филмът предава брилянтно със спокойно, но изключително убедително въздействие, което всеки българин трябва да види.

"Made in EU" е в кината от 21 ноември