"Made in EU" на Стефан Командарев - пандемичната драма, която удря право в сърцето на европейската реалност

2020 г. завинаги ще остане белязана от началото на глобалната пандемия. Въпреки че на моменти ни се струва, че е изминала цяла една вечност, откакто Covid-19 ни връхлетя спонтанно, истината е, че вирусът, който отне толкова много животи, се случи само преди няколко години.

Да, отмина, но много неща се промениха тогава и оттогава. Именно затова все още имаме нужда от изкуство, което да погледне сериозно през призмата на Covid-19 и да преосмисли пандемията и нейните социални и политически последици, които остави след себе си.

Точно такъв силен нов глас е филмът "Made in EU" на Стефан Командарев. В този прецизно изграден разказ за живота в малък български град, пандемията е показана като част от по-голяма картина, където съжителстват други съвременни "вируси" - страх, дезинформация, експлоатация, медийна безотговорност, крехкостта на човешката солидарност и безмилостният ритъм на капиталистическия свят.

Както безпогрешно правят сравнение и от Screen Daily, изграден около невероятното превъплъщение на Гергана Плетньова, "Made in EU" носи духа на работническите драми на Кен Лоуч или Стефан Бризе от XXI век. Със своя стегнат и сдържан фокус, филмът напомня и за високо оцененият On Falling на Лора Карейра. Но докато филмът на Карейра разглежда новото социално "робство" в складове тип Amazon, Командарев насочва вниманието към по-традиционни форми на трудова експлоатация в съвременна Източна Европа.

Източник: Фотография Калина Иванова

Филмът, който откри тазгодишното издание на Киномания и вече се радва на редица признания, включително награда на критиката във Франция на Arras Film Festival, привлича внимание навсякъде, където има публика за кино, което съживява социалния реализъм.

Историята, разделена на пет части, ни отвежда в малък и беден български град. Там Ива (Гергана Плетньова) е вдовица с едно вече пораснало момче Мишо (Тодор Коцев), която работи в нископлатена шивашка фабрика. Освен мината, отнела живота на съпруга ѝ, цехът е единственото по-голямо работно място в града. Това пък прави собственика ѝ, италиански бизнесмен, своеобразен "радетел" и "владетел"на общността.

Източник: Фотография Калина Иванова

Когато сюжетът започва да се разгръща, в София вече усилено се говори за първите случаи на Covid-19, затова и всяка кашлица на работното място държи нащрек висшестоящите във фабриката, макар само да имитират, че спазват противоепидемичните мерки. Заради решимостта на италианския шеф на шивашкия цех да не изгуби и едно евро приходи и благодарение на властта, която притежава, на местните лекари е забранено да дават болнични на работничките, дори когато здравословното им състояние показва, че такъв е необходим.

А и жени като Ива просто не могат да си позволят загуба на доходи и "бонусите" от извънреден труд, с които така или иначе, едва успяват да свържат двата края. Затова болна и постоянно пиеща хапчета, за да е на крака (но не и единствената в цеха), тя продължава да работи неуморно... докато един ден просто не припада на пода.

Източник: Фотография Калина Иванова

Телевизионен репортаж я обявява за "пациент нула" (първият човек, който се заразява с дадена болест по време на епидемия) на общността. И така Ива, която не е излизала в отпуск от пет години и не е напускала пределите на малкия град, в който живее, става първата, която дава положителен резултат за ковид, просто защото е първата, която тестват.

Това води до временното ѝ отстраняване от работа и превръщането ѝ в най-презряния и мразен от всички човек в града. Яростното ѝ заклеймяване (дори от най-близките приятели и колежки) е допълнително подхранено от медиите и социалните мрежи. Нейният син Мишо (Тодор Коцев), който е YouTube влогър и не може да разбере защо майка му толкова години позволява да бъде манипулирана, мачкана и използвана от работодателя си, не проявява почти никакво съчувствие към нея в началото, докато сам не се оказва жертва на собствената си среда.

Източник: Фотография Калина Иванова

Междувременно бригадирът (и неин брат) Георгиев (Герасим Георгиев), пренебрегва роднините си и яростно защитава интересите на фабриката и своите лични, докато здравен инспектор (Иван Бърнев) разследва случая. Единственият човек, който помага и разбира Ива, е пенсионираният лекар д-р Русев (Ивайло Христов). Върнал се на работа заради кризата, той е преживял както комунизма, така и цинизма на новата икономика, но остава нагледен пример за човечност и какво означава да си истински достоен лекар във всеки един момент.

Източник: Фотография Калина Иванова

"Няма щастлив имигрант, има само доволни", казва д-р Русев, докато опитва да убеди синът на Ива, че няма смисъл да заминава да търси щастието си в Германия. "Отивайки да работят в чужбина, българите се превръщат в обслужващ персонал на чужденците", смята още той, а репликата му удря право в сърцето за мястото на България в европейската реалност.

Това е една от любимите ни поучителни сцени във филма, за която заслуга имат не само Командарев и сценаристът Симеон Венциславов, но операторът Веселин Христов, чиято работа през целия филм е блестяща.

"Рожден ден" - носталгичната комедия, която се оказва последната роля на Васил Банов

Филмът ни връща в златните години на българското кино

"Made in EU" е критичен и дълбок филм, който разкрива народопсихологията ни по много въздействащ и показателен начин. В него, както във всеки свой филм, Командарев разказва истории за обикновения "малък" човек. Интересното е, че при него няма второстепенни персонажи и всеки детайл, независимо от обема на ролята, е важен.

С "Made in EU" Стефан Командарев настоява, че днешна постсоциалистическа България е всичко друго, но не и равнопоставен член на Европейския съюз. По-скоро тя е евтина работна сила, която европейският капитализъм охотно и безмилостно изтощава. Това послание филмът предава брилянтно със спокойно, но изключително убедително въздействие, което всеки българин трябва да види.

"Made in EU" е в кината от 21 ноември