Съвременният човек прекарва огромна част от деня си седнал - в офиса, в колата, у дома. Според изследвания реалното време, което възрастните прекарват седнали, може да достига до 10 часа дневно. Това превръща заседналия начин на живот в един от водещите рискови фактори за ранна смърт, според Световната здравна организация (СЗО).
Когато седим дълго, метаболизмът ни се забавя, а тялото започва да използва по-малко енергия. Това води до натрупване на мазнини в кръвта и понижаване на ензими, които ги разграждат. В дългосрочен план се увеличава риска от инсулинова резистентност и диабет тип 2.
Продължителното седене е свързано и с отслабване на мускулите, проблеми с кръвообращението и риск от тромбози, по-висока вероятност от сърдечносъдови заболявания, деменция и някои видове рак.
Източник: iStock
Бягането е сред препоръчаните активности
СЗО препоръчва възрастните да извършват поне 150 минути умерена физическа активност (бързо ходене, леко колоездене) или поне 75 минути интензивна активност (бягане, тенис) седмично, както и минимум две тренировки за укрепване на мускулите.
Спортът помага, но не е единственото решение. Дори когато тренираме редовно, прекомерното седене през останалата част от деня продължава да носи рискове. Изследвания показват, че ако покриваме препоръките на СЗО за физическа активност, но седим над шест часа дневно, рискът ни от ранна смърт е сходен с този на хора, които не са активни, но седят по-малко.
Източник: iStock
Понякога забравяме да станем, улисани в работа
Добрата новина е, че не ни трябват сложни програми или специални уреди. Най-ефективният начин да намалим вредите от седенето е да го прекъсваме често. Просто трябва да ставаме на всеки 20-30 минути, да се раздвижим за около две минути (кратка разходка, клекове, разтягане, подскоци).
Изследвания показват, че замяната на 30 минути седене с лека активност намалява риска от ранна смърт с около 2% при хора, които седят над четири часа дневно.
Ето още идеи как да го направим:
- провеждаме телефонни разговори в движение
- правим кратки разходки между задачите
- организираме си "срещи за ходене"
- настройваме таймер, който да ни напомня да станем.
Дори малки, чести движения през деня могат да окажат значително влияние върху здравето ни. Седенето само по себе си не е проблем - проблемът е в продължителното, непрекъснато седене, пишат Science Alert.
