Докато очакваме пандемията от коронавирус да започне да затихва с настъпването на масовото ваксиниране, COVID-19 продължава да ни изненадва с ефектите върху човешкия организъм след заразяване.
Някои от тях се проявяват дълго след началната фаза на болестта. А в световен мащаб се отчита ръст на случаите на т.нар. пост-COVID синдром, познат още като дълъг (или хроничен) COVID. Той се среща дори при безсимптомни пациенти и понякога месеци след първата среща с вируса.
Според различни изследвания, между 10 и 20% от заразените с коронавируса продължават да изпитват различни симптоми с различна сила до 12 седмици след положителния тест. При някои други пък, които са го изкарали безсимптомно, първите прояви, че заразата е още в тялото им, идват още по-изненадващо.
Източник: iStock
Основният симптом на дългия COVID е умората, която може да бъде толкова силна, че да повлияе на начина ни на живот. Други прояви на синдрома са задъхване (особено при физическа активност), суха и дразнеща кашлица, болки в ставите и мускулите, проблеми със зрението и слуха, главоболие, липса на вкус и обоняние.
В някои случаи се проявява и сърцебиене, което е симптом за нарушена сърдечна дейност или сърдечно-съдово заболяване, развито като следствие на коронавируса. Той може да нанесе вреда и на стомаха, дробовете и бъбреците.
Източник: iStock
Не са малко случаите, в които след заразяване с COVID-19 и на пръв поглед излекувана инфекция се отключват и различни психични проблеми - депресия, тревожност, нарушения в съня, липса на концентрация, предава BBC.
Според изследване, проведено сред 143 пациенти в най-голямата болница в Рим, 87% от преболедувалите COVID-19 имат поне един от симптомите на пост-COVID синдрома дори два месеца след излекуване. При половината от тях това е умората, която така и не изчезва.
Учените все още не са стигнали до категоричен отговор как вирусът успява да причини толкова продължителни последствия в човешкия организъм. Смята се, че малки частици от него продължават да съществуват в храносмилателната, отделителната или нервната система например, и така продължават да дават и прояви.
Източник: iStock
Друга теория е за свръхактивния имунен отговор, който се предизвиква в тялото след заразяване с коронавируса. А след като на пръв поглед се е преборила с него, имунната ни система, както и ние самите, дълго не можем да се възстановим в предишната си форма.
Инфекцията може да промени и дългосрочно, а понякога и завинаги, начина, по който функционират някои органи в тялото - например белите дробове. Може да промени сериозно и обмяната на веществата при преболедувалите, като са записани и случаи, при които се развива дори диабет. SARS вирусите водят и до промяна на начина, по който тялото обработва мазнините, която може да продължи цели 12 години.
Източник: iStock
Факт е, че коронавирусът може да причини и съсирване на кръвта и образуването на тромби, които могат да бъдат животозастрашаващи. Има и все още малко сведения, че може да води и до промени в мозъчната структура, но не е ясно как и какви точно. Предположенията обаче са свързани със стареенето на кръвоносните съдове и недостатъчния приток на кислород към мозъчните клетки.
Всичко това определено ни звучи доста плашещо, но не бива да забравяме основния извод, до който учените са стигнали в последната една година - че коронавирусът е непредсказуем и никога няма как да знаем по какъв начин ще се отрази точно на нашия организъм.
