"Мандалорецът и Грогу" е сладко, леко и интересно приключение, което ни напомня защо обичаме "Междузвездни войни"

След почти седем години отсъствие от големия екран, "Междузвездни войни" най-накрая се завръща в киносалоните с "Мандалорецът и Грогу" - филмът, който продължава историята на едни от най-обичаните партньори в модерната научна фантастика. Режисиран от Джон Фавро, проектът стъпва директно върху успеха на сериала "Мандалорецът" и по-скоро се усеща като естествено негово продължение, отколкото като самостоятелен епичен филм от ранга на класическите епизоди на сагата.

Именно тук идват и най-големите критики на много чужди издания, че продукцията прилича повече на мащабен телевизионен епизод, отколкото на голямо кино събитие. И честно казано, в това има известна истина.

Историята проследява Дин Джарин (Педро Паскал) и Грогу, които вече работят за Новата република и се изправят срещу остатъците от Империята. По пътя си преминават през познатия микс от космически уестърн, ловци на глави, прашни планети, неонови барове и хаотични екшън сцени - онази специфична атмосфера на износено бъдеще, която "Междузвездни войни" винаги е умеел да създава толкова добре.

Източник: Forum Film

Няма как да говорим за филма, без да обърнем специално внимание и на сюжетната линия с хътяните, която очевидно има важна роля в историята. В центъра ѝ застава Рота Хътянина - синът на страховития гангстерски бос Джаба Хътянина.

Феновете на сагата помнят героя още от сериала "Междузвездни войни: Войната на клонингите", където той се появява като малко бебе, отвлечено по време на войната между Републиката и сепаратистите. Именно мисията по спасяването му поставя началото на едно от ключовите партньорства между Анакин Скайуокър и Асока Тано.

Източник: Forum Film

Сега, години по-късно, Рота (Джеръми Алън Уайт) вече не е беззащитното дете, което зрителите помнят. И вече пораснал, Рота е наследникът на престъпната империя на баща си на Нал Хъта. Но защо Новата република се интересува от него?

Изглежда, че Рота е изчезнал, а неговите, меко казано, грижовни леля и чичо - близнаците Хът, отчаяно искат да го върнат невредим (поне така твърдят за невредимата част). В замяна на помощта на Мандалореца те обещават на полковник Уорд (Сигорни Уивър) - високопоставен представител на Новата република, която възлага мисии на Дин Джарин и се откроява като строг и прагматичен военен лидер, информация за местонахождението на мистериозен имперски военнопрестъпник, известен като командир Койн.

Източник: Forum Film

Според хътяните Рота е бил отвлечен от престъпник на име Джану и е държан на планетата Шакари, поради което им е нужен истински професионалист, който да го измъкне. С помощта на четирирък извънземен уличен готвач от расата арденианци на име Хюго (Мартин Скорсезе), Дин Джарин открива ценна информация за престъпната фамилия Хът и разбира, че Рота е замесен в много по-големи събития, отколкото някой е предполагал.

Източник: Forum Film

Въпреки че сюжетът понякога се развива по-безопасно, отколкото ни се иска, а залогът рядко достига драматичната тежест на най-силните филми от поредицата, "Мандалорецът и Грогу" всъщност работи най-добре именно тогава, когато спира да се опитва да бъде "голямото завръщане" на "Междузвездни войни". Защото силата му не е в грандиозния размах, а в усещането за приключение и в химията между героите.

А тази химия е силно движена от Педро Паскал. Той окончателно превръща Мандалореца в една от най-харизматичните фигури в съвременното жанрово кино. И най-впечатляващото е, че успява да го направи почти изцяло зад маска. Паскал играе с гласа, тишината и езика на тялото по начин, който придава на Дин Джарин едновременно суровост и уязвимост. Това е онази "тиха" актьорска игра, която държи емоционално филма стабилен дори когато историята започне да се разклонява в различни мисии и странични персонажи.

Източник: Forum Film

А Грогу, не бебе Йода, както продължават да го наричат мнозина, въпреки всички мемета и маркетинг около него, отново е сърцето на историята. Тук той вече не е просто сладък талисман, а пълнокръвен емоционален център, който успява да внесе истинска топлина в иначе студената галактика на "Междузвездни войни".

Взаимоотношенията между него и Мандалореца напомнят на класическите кино партньори - умореният самотник и малкото същество, което постепенно разбива бронята му, буквално и преносно, за да изградят едни топли отношения, напомнящи тези между баща и син.

Източник: Forum Film

Визуално филмът изглежда впечатляващо, особено на IMAX. Космическите битки са динамични, кадрите често изглеждат създадени именно за голям екран, а музиката на Лудвиг Йорансон отново носи онова чувство за модерна, но все пак класическа атмосфера на "Междузвездни войни".

Да, "Мандалорецът и Грогу" вероятно няма да влезе в списъците с най-великите филми от сагата. Липсва му революционният заряд на оригиналната трилогия и драматичната тежест на "Империята отвръща на удара". Но филмът сякаш и не се опитва да бъде това. Вместо да променя митологията на "Междузвездни войни", той просто иска да върне удоволствието от това да прекарваш време в тази вселена.

Източник: Forum Film

И честно казано - успява. Защото, независимо от малките си недостатъци, "Мандалорецът и Грогу" е сладко, леко и интересно приключение, което ни напомня защо толкова хора все още обичат тази галактика далеч, далеч оттук.

"Мандалорецът и Грогу" е в кината от 22 май