Често пъти сме се убеждавали, че придвижването с влак е повече от добра идея. По-евтино е, отколкото да пътуваш със самолет или автомобил, а в много случаи може да е и по-комфортно.
Но тук не говорим за БДЖ преживявания, а съвсем различна вселена от нашата. В Китай например, подобно на Япония, железопътната мрежа е изключително добре развита.
Това позволява огромни разстояния да се пропътуват не само по-бързо, но и по-удобно и икономично. Имахме възможността да изживеем пътуване с влак от Пекин до Уху. И казваме изживеем, защото е наистина е изживяване, а не просто пътуване.
Как се пропътуват над 1000 километра за 4 часа и 30 минути
Разстоянието с влак между столицата Пекин и далеч по-малкия като площ и население град Уху е над 1100 километра. С високоскоростните влакове, както ги наричат в Китай, обаче това разстояние не е никакъв проблем.
Източник: iStock
Лично на нас пътуването от Beijing South Station в Пекин до гарата в Уху ни отне около 4 часа и половина. 4 часа и 32 минути, ако трябва да бъдем по-точни.
Това бе директният влак, който по пътя до крайната дестинация спира на едва четири гари. Има и други варианти, които включват спирането на далеч повече гари и дори едно прекачване. Но въпреки това, крайната цел се достига само с около половин час по-късно.
Макар тези 4 часа и половина да звучат като немалко време, то в подобен скоростен влак те наистина минават неусетно. Особено когато човек има някакво занимание. Този текст например в голямата си цялост е писан именно по време на пътуването.
Вагонът, в който пътувахме, не бе от най-широките откъм място за краката, но самият факт, че човек може да извади лаптоп и да работи означава, че пространството е напълно достатъчно.
Придвижването е бързо и благодарение на високата средна скорост. С малки изключения около вече споменатите спирки, влакът се движеше с над 330 км/ч.
Като максималната скорост, която забелязахме, бе 347 км/ч., но допускаме, че влакът може да е развивал и по-голяма. Все пак не през цялото време сме гледали информационното табло.
Макар влакът да се движи толкова бързо, във вагона това определено не се усеща. Има съвсем леки поклащания, които обаче като цяло са едвам доловими. Някои от хората използваха част от времето, за да подремнат, докато други, като нас например, за да работят и гледат бързо сменящите се пейзажи през прозорците.
И така определено се убедихме, че ако България се опита да достигне нивото на железопътна инфаструктура на Китай, то със сигурност много повече хора биха предпочитали да пътуват с влак, а не с кола.
