За много хора борбата с килограмите изглежда безкрайна - диети, тренировки и пак трудности да устоим на сладкото. Сега учени от Университета в Кеймбридж смятат, че причината може да се крие в новооткрит "ген на глада".

5 мита за консумацията на богати на мазнини храни

5 мита за консумацията на богати на мазнини храни

На които да спрем да вярваме

Какво е DENND1B

Изследователите открили, че мутация в гена DENND1B намалява способността на някои хора да устояват на храната. На практика генът действа като "регулатор" в мозъка - променя начина, по който реагираме на хранителни стимули.

Снимка 534132

Източник: iStock

При хората ефектът е малък - около 0.01 пункта върху индекса на телесна маса (BMI). Но в комбинация с други над 1000 известни генетични вариации, този "риск" може да се натрупа и да направи човек по-податлив на напълняване.

Любопитното е, че същата мутация е открита и при лабрадор ретривърите - може би затова тази порода е известна с ненаситния си апетит и склонност към затлъстяване.

Кучетата - модел за човешкото затлъстяване

За да потвърдят хипотезата си, учените анализирали 241 лабрадора - от леко слаби до силно затлъстели. Те измерили тяхната лакомия, наблюдавайки колко често досаждат на стопаните за храна и дали са капризни в избора си. След това взели проби от слюнка и изследвали ДНК-то им.

Оказва се, че именно мутацията в DENND1B има най-силна връзка с наднорменото тегло при кучетата - влияе както на телесното тегло, така и на т.нар. Body Condition Score (BCS), скала от 1 до 9, с която ветеринарите определят дали едно куче е слабо или затлъстяло, пише Daily Mail.

До 2050 г. - повече от половината възрастни с наднормено тегло

До 2050 г. - повече от половината възрастни с наднормено тегло

Стряскащо ново изследване за затлъстяването

Защо е важно това за хората

Снимка 495146

Източник: iStock

Откритието е още едно доказателство, че генетиката играе роля в склонността към напълняване. Това не означава, че всичко е предопределено - начинът на живот, храненето и движението остават решаващи. Но осъзнаването, че някои хора (и кучета) имат вродена "генетична тежест", може да помогне за по-добро разбиране и персонализиране на борбата със затлъстяването.