Често когато говорим за вредни вещества в храната, които трябва да избягваме, става дума и за холестерола. Но май се оказва, че знаем много малко за него.
Той е органично съединение, което се съдържа в клетъчните мембрани на всички тъкани в човешкото тяло. Тялото ни го произвежда, защото участва в редица важни процеси - като синтеза на полови хормони и превръщането на слънчевата светлина във витамин D.
Притесняваме се за неговите нива и с причина - при повишаването им се качва и рискът от инсулт и сърдечно-съдови заболявания. Логично е да мислим, че консумацията на храни с по-високо съдържание на холестерол, могат да навредят на здравето ни. Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда - количеството холестерол в храната не е непременно свързано с количеството холестерол в кръвоносните съдове.
Източник: iStock
В най-новите насоки за здравословно хранене на Министерството на земеделието на САЩ отсъства препоръката за максимални нива на холестерол, които човек трябва да консумира. А причината е, че надали надвишаваме смятаните за нормални 250 милиграма за жeните и 350 милиграма за мъжете.
А мета-анализ на Американската асоциация за сърдечни заболявания от 2019 г. открива, че в повече от половината от случаите на сърдечно-съдови заболявания няма открита пряка връзка между тях и приемането на големи количества холестерол с храната.
Ефектът от консумацията на подобни храни не е толкова осезаем, защото по-голямата част от холестерола в кръвта е тази, която организмът ни сам произвежда. Дори когато го приемаме в по-големи количества с това, което ядем, той отговаря с производството на по-малки.
Източник: iStock
По-голяма безпокойство за здравето ни трябва да предизвиква друго, което в повечето случаи върви ръка за ръка с холестерола - наситените мазнини. Тяхната консумация увеличава производството на липопротеини с ниска плътност или LDL ("лош") холестерол. Те се натрупват в артериите, ограничават притока на кръв към сърцето и мозъка и увеличават шанса за сърдечен удар или инсулт.
Холестерол си набавяме с животински продукти, защото растенията не го синтезират. Той се съдържа най-вече в месото и млечните продукти, които са и основни източници на наситени мазнини. Яйцата обаче са истински рекордьор по съдържание на холестерол, но пък за сметка на него, са с ниско съдържание на наситени мазнини. Едно голямо яйце съдържа 1,6 грама наситени мазнини и цели 187 милиграма холестерол.
Източник: iStock
Въпросът полезни или вредни са яйцата си остава все така спорен, а учените обръщат внимание на това, че е важно и какво ядем с яйцата, защото често добавки като бекон или сирена са пълни с наситени мазнини, предава CNN.
Просто да изключим наситените мазнини от менюто си също не е решение на проблема, защото е по-важно с какво ще ги заменим. Ако това са рафинирани въглехидрати (като захар и бял хляб), то тогава смисълът е никакъв. Но ако заложим на по-полезни мазнини, си правим услуга.
Източник: iStock
Морските дарове, и най-вече скаридите, са с високо съдържание на холестерол, но ракообразните и рибите са перфектна тяхна алтернатива с много протеин, което ги прави идеални заместители и на червеното и птиче месо.
Препоръката за яйцата е да консумираме не повече от четири цели на седмица. Белтъци можем да си позволим повече, защото почти целият холестерол е в жълтъка. Но ако ядем редовно яйца, а нивата на "лошия" холестрол са ни в норма, няма защо да се ограничаваме излишно.
