Наскоро открито гробище на китове в югоизточната част на Индийския океан дава рядка възможност да разберем как форми на живот могат да съществува при огромни дълбочини - при това в продължение на милиони години.
Изследователи откриват огромното подводно гробище в една от най-отдалечените части на световния океан. То е разположено седем километра под повърхността водата и се смята за най-дълбокото, най-старото и най-голямо място с останки от китове, откривано до момента.
Сред находките са черепи на клюномуцунести и баленови китове, като част от костите им са на възраст до 5,3 милиона години.
Гробището обаче съвсем не е пусто и самотно място. Точно обратното - обитавано е от огромно разнообразие от морски същества: медузи, тръбести червеи, морски звезди и морски краставици, омари, миди. Те оцеляват именно благодарение на останките на китовете, с които се хранят. Много от тези видове са все още непознати на науката.
Източник: iStock
Според изследователите огромните размери на китовете и уникалният химичен състав на техните кости ги правят идеална основа за подобни екосистеми. Те дори са въвели специален термин - "падане на кит" (whale fall), описващ процеса, при който тялото на мъртъв кит потъва на океанското дъно и осигурява дълготраен източник на храна за дълбоководните организми.
Новооткритото гробище изненадва не само с внушителните си размера, но и с начина, по който е съхранило костите в продължение на милиони години. Според данните, публикувани в списание Nature, няколко фактора са помогнали за запазването на останките. От една страна костите са достатъчно плътни, за да устоят на "нападенията" на червеи, а от друга страна огромната дълбочина ги предпазва от затрупване със седименти. Тънкият слой минерали от морската вода вероятно също е забавил тяхното разрушаване.
Изследователите обаче все още не могат да разберат защо толкова много китове са се озовали на едно и също място. Една от възможностите е, че те естествено са живели и умирали в този район. Други може да са загинали вследствие на изтощение или заболявания, свързани с дълбоководното гмуркане.
Откриването и изследването на "китовите гробища" е важно и за разбирането на това как животът може да се адаптира към екстремни условия - не само заради липсата на светлина и кислород, но и заради невероятно високото налягане. Резултатите подчертават устойчивостта на дълбоководните екосистеми и скритото биоразнообразие, което продължава да процъфтява в едни от най-суровите условия на Земята, пише Еuronews.
