Въпреки напредъка на медицината през последните десетилетия, болестта на Алцхаймер продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства пред съвременната наука. Заболяването все още е нелечимо, а наличните средства - терапии и медикаменти, могат единствено да забавят развитието на симптомите. Ето защо всяко откритие, което би могло да подобри качеството на живот на пациентите, предизвиква огромен интерес.
Един неотдавнашен случай на пациентка с тежка форма на деменция привлече вниманието на медицинската общност - след като тя демонстрира значително подобрение на част от симптомите след прием на висока доза псилоцибин. Това е активната съставка в т.нар. "магически гъби". Веществото в момента се изследва като потенциално средство за лечение на различни психични и неврологични състояния.
Жената, с японско-американски произход, е 80-годишна и страда от Алцхаймер повече от десетилетие, като през последните пет години вече е в късен стадий на заболяването. Тя почти не говори, има затруднения с движението и силно ограничени емоционални реакции.
Първоначално ѝ е приложена доза от пет грама гъби от сорта Enigma, известни с високата си концентрация на псилоцибин. Острите ефекти били очаквани - обилно изпотяване, повишена телесна температура и състояние, наподобяващо сън.
Източник: iStock
Но, изненадващо, около 19 часа след приема, пациентката започва да си припомня моменти от живота си. В следващите седмици близките ѝ забелязват осезаемо подобрение - тя възстановява контрол върху уринирането, започва да се движи по-лесно, показва по-голяма емоционална изразителност и общува по-спонтанно.
Няколко седмици по-късно ѝ е приложена втора доза от 3 грама. Тогава тя демонстрира не само още по-изразена словесна активност, но дори проявява чувство за хумор.
Резултатите, описани в Frontiers in Neuroscience, са наистина впечатляващи, но изследователите предупреждават, че не бива да се правят бързи и категорични заключения. Псилоцибинът въздейства на серотониновите рецептори в мозъка, което от своя страна може да стимулира невронната пластичност (умението на мозъка да се променя и адаптира), да намали възпалението и да подобри когнитивните функции. И все пак, резултатите не могат да се генерализират и не доказват ефективността на псилоцибина като терапия за болестта на Алцхаймер или други форми на деменция. Още повече, че става дума за единичен клиничен случай, който служи по-скоро като отправна точка за бъдещи изследвания.
Пред изследователите стоят още редица задачи и клинични проучвания, за да се оцени реалният потенциал на веществото като терапевтичен инструмент, пише IFLScience.
Що се отнася до ситуацията у нас, в България няма официална национална статистика за броя на хората с болестта на Алцхаймер. Според експертни оценки и данни на пациентски организации, като сдружение "Алцхаймер България", засегнатите са между 70 000 и над 100 000 души, като реалният брой може да е по-висок поради късното диагностициране и липсата на национален регистър.
