Добрите маниери, нивото на самоконтрол, показването на елементарно уважение и възпитание - това са все показателни признаци, които чрез социалните ни инстинкти ни помагат да преценим човека срещу нас. И вероятно сме на мнение, че както предполага етикетът, сдържаността, внимателният подбор на думи при разговор и търпението за изслушване са показателни за нечий благ характер и висока интелигентност.
Оказва се, че психологията не е напълно съгласна с това разбиране. Всъщност, все повече изследвания показват, че определени поведения, които сме приемали като социално неприемливи, в действителност могат да бъдат признак за по-високи когнитивни способности. Ето два такива примера, които доказват разминаването в нашите социални прибързани преценки и невронауката.
Ругаенето
Предположение, дълбоко вкоренено в социалните конвенции, е, че хората, които ругаят, обикновено го правят, защото им липсва речник, за да се изразят по друг начин. Но по емпиричен път се доказва обратното.
Източник: iStock
Прекъсването на събеседника
Особеното при прекъсването на събеседника и възприемането му за грубо отношение е, че при него има два фундаментално различни вида. Психолингвистката Катрин Хилтън от Станфордския университет документира това в проучване на над 5000 души, говорещи американски английски. И открива, че те имат различни стилове.
Едните са говорещите с висок интензитет, които обикновено се чувстват неудобно в моменти на мълчание и смятат прекъсването за знак за ангажираност в разговора. Другите пък са говорещите с нисък интензитет - те намират прекъсването за грубо и предпочитат хората да се изчакват един друг, за да говорят.
С други думи, дали едно прекъсване се възприема като грубо отношение зависи почти изцяло от личните разговорни норми на слушателя, а не от някаква обективна характеристика на дадената ситуация. И това, което един човек може да "прочете" като нагрубявате, друг разбира като ентусиазирано ангажиране в разговора.
Източник: iStock
Важно е обаче разграничението между натрапчивото прекъсване, като например в ситуация, за да доминираме над събеседника, и кооперативното, при което прекъсващият се намесва, за да надгради идея, да допълни мисъл или да покаже ентусиазирано разбиране.
Последните са свързани не с неуважение, а с бърза когнитивна обработка. Това означава, че прекъсващият вече е синтезирал в главата си входящата информация и е генерирал отговор, преди говорещият да я е изказал.
Освен това, някои хора прекъсват събеседника си заради вероятността мисълта им да изчезне, ако чакат. А в някои случаи и защото вътрешният им диалог е силен и упорит. При тези ситуации прекъсващият не проявява невъзпитание или грубо отношение - това е признак за неговото бързо асоциативно мислене.
Данните от изследвания на личността и интелигентността подкрепят тези заключения. Така например мета-анализ от 2023 г., синтезиращ открития от повече от 1400 проучвания, установява, че проявата на учтивост, характеризираща се с уважение, сдържаност и социално съответстващо поведение, не се свързва с определени когнитивни способности. Всъщност, приветливото отношение показва най-слаба корелация с интелигентността, а аспектът на учтивост е отрицателно свързан с някои когнитивни способности, което предполага, че най-приспособимото поведение, при което човек никога не прекъсва, не принадлежи на най-острия ум.
Не бива да забравяме, че всичко се крие в намерението. Изводът от тези два примера за "груби" навици не е, че са добродетел. А по-скоро, че са показателни за това, че нашият социален радар е подвластен на конформизъм, а не за познание. Затова възприемаме сдържаността за признак на интелигентност, а изразителността - на липсата на такава. Но истината е, че все повече изследвания показват, че взаимовръзката е по-сложна от това.
