Едва ли има спортист, който да не мечтае за две неща: да бъде сред най-добрите на света и да получи квота за олимпийските игри. Най-добрите ни състезателки по бадминтон Габриела и Стефани Стоеви познават това щастие добре, защото тази година в Париж ще бъде тяхното трето поредно участие в плимпиада.
Вече трикратни европейски шампионки по бадминтон, до момента Габриела и Стефани така и не успяха да се класират за фазата на директните елиминации. Надяват се това да се случи сега. Защото преди Олимпийските игри в Париж двете тренират усърдно и каквото и да се случи, знаят, че са дали всичко от себе си.
Увлечението по бадминтона у сестрите започва още от ранна детска възраст. Първа ракетата хваща Стефани, когато е във втори клас покрай своя приятелка и неусетно се запалва по спорта.
На по-късен етап към нея се присъединява и Габриела и то съвсем случайно. "Тренирах три години спортни танци, докато един ден с майка ми отидохме да платим таксата на сестра ми. Тогава треньорът ѝ ми каза: "А теб кога ще те вземаме в залата?"
Първоначално Габриела не проявява интерес и дори се зарича, че повече няма да стъпи там. Е, съдбата си знае работата, защото 23 години по-късно двете не само че са превърнали бадминтона в начин на живот, но и прославят България.
След толкова много години в бадминтона сестрите са единодушни, че да бъдеш постоянен е най-трудният аспект от спорта. "Да си винаги добър и да успееш да останеш на върха", казва Габриела, което Стефани веднага допълва с: "А за да си най-добър, трябва да си постоянен в тренировките и в режима на възстановяване."
Като всички сестри двете винаги намират за какво да се скарат извън корта и най-често за маловажни неща. "Но успяваме бързо да го забравим и да продължим напред", категорична е Габриела. А когато играят, избягват не само да се карат, но и да го показват - защото "противникът само това чака".
Разбира се, Габриела (30 години) и Стефани (28 години) мислят и за живота след края на професионалните им кариери. Ето защо по-голямата от сестрите се е посветила на изучаването на журналистика в УНСС. Не е напълно сигурна дали след края на спортната си кариера ще упражнява тази професия, но е искала да види какво е да си от другата страна. "Да ви кажа, никак не е лесно. Но много ми харесва."
Стефани пък е решила да учи за треньор по бадминтон в НСА, защото не иска този спорт в България да бъде свързван само с техните имена и успехи.
"Искам любимият ми спорт да продължи да се развива, искам да помагам на подрастващите деца да могат да постигнат всичките си мечти и защо да не подобрят нашите резултати."
Една от големите ѝ мечти е някой ден България да бъде на нивото на азиатските страни в големите турнири с много участници и спечелени отличия. А не както е било досега - само с тях двете. Защото Стефани е убедена, че "има много хляб в децата, но трябва правилно да се работи с тях".
И макар че за Габриела бадминтонът няма голямата популярност у нас, тя също смята, че в България има много талантливи деца, на които трябва да се обърне внимание, защо могат да бъдат следващите шампиони.
Коя победа по двойки ще помните винаги?
Габриела: Първият ни европейски медал в Испания, защото се борихме пет години за него и най-накрая го спечелихме.
Стефани: Победата в Краков на европейските игри. Успяхме в тежък период за нас отново да намерим пътя една към друга и да бъдем на най-високото стъпало на подиума.
В какво се изразяваше подготовката ви за Олимпийските игри в Париж?
Габриела: Опитваме се да изчистим грешките, които имахме в последните турнири . Много минимални неща.
Стефани: Кой прави повече грешки... (смее се)
Какво означава за вас да играете на олимпиада?
Габриела: Че си достигнал върха на своята кариера.
Стефани: Да играеш на олимпиадата е нещо много символично, защото там излизаш да прославящ страната и името си.
Каква е вашата минимална цел на Олимпийски игри Париж 2024?
Габриела: Излизане от групите...
Стефани: ...излизането от групите ще бъде единствената цел пред нас.
