Изабел Овчарова е само на 24 години, но е от малкото хора, които на тази възраст могат да се похвалят с шест книги, една от които - "Причината", бе преиздадена това лято. Но Изи (както е по-известна в социалните мрежи) има и близо 400 хиляди последователи в Instagram, 150 хиляди в YouTube и над 500 хиляди в TikTok, на които се стреми да поднася положително съдържание.
Специално страстта към литературата и писането Изи носи в себе си още от дете. Тогава е обичала да излива мисли върху хартия под формата на стихотворения, истории, идеи или просто бъдещи планове. Голяма заслуга за това имат и родителите ѝ, които са обичали да правят същото. "Особено баща ми. Той е написал едни от най-забавните и емоционални стихотворения, които съм чела."
Ако досега Изи е писала романи и е правила опознавателни карти за игра, то сега е решила да се впусне и в света на кулинарията. Но "Спомени с вкус" не е поредната кулинарна книга, защото всъщност това е кулинарният дневник на Изи.
"От години работя над идеята да създам такъв дневник със спомени, защото готвенето е нещо, което обичам да правя от дете - заедно с моята майка и любимите ми хора."
В този кулинарен дневник Изабел Овчарова е запечатала някои от рецептите, на които са я научили както нейната майка, така и други специални жени и мъже в живота ѝ. Безкрайно щастлива е, че по този начин тези семейни рецепти стават част от живота на много други хора.
Феновете на Изи добре знаят, че всяка нейна книга съдържа точно 33 глави. "Спомени с вкус" не прави изключение и има същия брой рецепти. Но не трябва да търсим някаква скрита символика, тя просто се чувства привлечена от числото 33 и го усеща като "свое".
"Спомени с вкус" Изабел Овчарова създава не с идеята да ни направи кулинари, а да ни вдъхнови да създаваме спомени в кухнята, докато се забавляваме. И твърди, че концепцията е различна от тази на повечето кулинарни книги.
"Освен истории, тя съдържа и снимки, интересни факти, съвети, чувство за хумор и дори предизвикателства", обяснява Изи.
Трудно ѝ е да отличи само една рецепта от "Спомени с вкус" като своя любима, защото всички те са много разнообразни и разказват за различни етапи от живота ѝ.
"Няма само вредни или само полезни рецепти. Има от всичко - сладко, солено, вегетарианско, веган, не толкова полезно, доста здравословно и т.н."
Страстта на Изабел Овчарова към готвенето също е от ранна детска възраст. Всъщност, това е едно от първите ѝ хобита, които пренася в YouTube канала си. Именно там още като ученичка е споделяла какво си приготвя за училище.
Обича готвенето и това си пролича в участието ѝ в шести сезон на Hell's Kitchen, но никога не е предполагала, че то ще се превърне в толкова важна част от живота ѝ.
"С тази книга и с участията ми в телевизионни реалити формати с готвене не давам заявка, че съм кулинар и че готвя феноменално. Далеч съм от мисълта, че съм най-добрата в това, и го споделям още в началото на книгата. Аз съм просто едно младо момиче, което се наслаждава на готвенето и обича да споделя части от него с любимите си хора."
Работите по книгата от пет години, защо ви отне толкова време?
Не обичам да правя компромиси с качеството на творчеството ми и продуктите, които създавам. Това означава, че понякога избирам да дам повече време на някои мои идеи и да не нарушавам естествения ритъм на творческите ми процеси.
"Спомени с вкус" е една от тези идеи, на която ѝ трябваше дълго време да се подреди в главата ми, после на хартия и едва тогава да достигне до читателите. Тя трябваше да излезе още миналата година, но тогава животът имаше друг план за мен и на нейно място се появи "Слънчеви лъчи в мрака".
Коя рецепта ви връща най-много спомени?
Първата рецепта в книгата, която ме връща в ранното ми детство, когато сутрин закусвах на пръв поглед "адски скучни сандвичи". Но за мен те са безценен спомен, който ме връща към онези моменти, когато дядо беше с мен.
За някои тази рецепта може да изглежда неподходяща, особено за първа глава в кулинарен дневник, но за мен тя е началото на посланието, че дори най-простата храна може да бъде съкровище, защото споменът, който носи, е по-вкусен и от най-скъпото ястие.
Източник: Личен архив
Как виждате вие воденето на здравословен начин на живот и хранене?
Подкрепям всеки, който е избрал да се грижи за себе си и има желанието да промени хранителните си навици в по-добра посока. Ако решението е взето от любов към себе си, то всичко има смисъл, дори другите да не го разбират.
Споделете три трика, с които готвенето е по-лесно и забавно?
Докато готвя, обичам да слушам нещо, което успокоява мислите ми и ме кара да се усмихвам. Може да е песен, подкаст или YouTube видео - важното е да е позитивно, защото вярвам, че настроението, с което готвим, зарежда и храната. В този ред на мисли, когато слушаш нещо приятно, времето минава още по-бързо, а готвенето става по-приятно.
Друг трик, който обичам, е да говоря на храната, която приготвям, дори това да звучи леко налудничаво. Ако е баница, я зареждам с добри думи, любов и пожелания всеки, който я вкуси, да се зареди със спокойствие и щастие.
Третият трик не е нищо впечатляващо, но за хората, които често са на телефона, може да е страхотен. Когато готвя, обичам да оставям телефона си в другата стая, защото когато чуя известие или обаждане, веднага се чувствам длъжна да отговоря или да видя какво се случва. Това ме изкарва от приятния процес на готвене, забавя приготовлението и ме разсейва. Именно заради това обичам, докато готвя, да се освободя от всички странични дразнители и да се посветя на ястието, което искам да приготвя.
След "Спомени с вкус" какво още да очакваме от Изабел Овчарова?
Предстоящата година ще бъде наситена с много нови творения, над които работя отдавна, но този път ще действам с един нов приоритет - здравето ми.
То досега е било на заден план, а мечтите ми са били на първо място. Факт е, че заради постоянството ми съм успяла да сбъдна огромна част от тях, но често пъти е било с цената на здравето. Това не е примерът, който искам да давам, и не е начинът, по който искам да продължа да творя занапред.
Така че... какво да очакваме в бъдеще? Прекрасни творения и събития, подплатени с любов и внимание не само към другите, но и към мен самата.
