Ралица Мерджанова е от онези хора, които сякаш живеят едновременно в няколко свята - на сцената, в залата с децата, в страниците на книгите.
"Извън танците съм нещо между Мери Попинз и Хърмаяни Грейнджър, но с панделка в косата и лека истеричност, присъща на всяка жена, която се опитва да превърне 24-часовия ден в поне 48-часов такъв", признава тя с усмивка. Светът ѝ е цветен, динамичен и винаги свързан с движение, музика и съзидание.
Любовта ѝ към танца се ражда още в детството. В дома ѝ винаги е имало музика, поезия и вдъхновение, а родителите ѝ са хората, които първи насърчават това усещане за изкуството. Те я записват на танци по нейно желание, а по-късно правят всичко възможно тя и сестра ѝ - Елена Мерджанова (също признат хореограф) - да имат достъп до този магичен свят.
Истинското осъзнаване, че това е нейният път, идва още в трети клас, когато в училищно съчинение пише, че иска да стане "детска учителка по танци". Тогава за първи път разбира, че мечтата ѝ е да преподава изкуството на движение и да вдъхновява другите чрез него.
Източник: Fest Team
С годините сцената я учи на много неща, но най-вече на уважение - към различното, към другите и към свободата на изразяване. Танцът за нея е език на душата, който преминава през тялото, за да изрази всичко онова, което думите не могат. Той е път към себепознание и любов - към себе си, към изкуството и към живота.
Поглеждайки назад, Ралица признава, че визията ѝ за хореографията днес е различна. В началото я е възприемала като демонстрация на техника и умения, но с времето е започнала да я усеща като разказ на душата - весел, тъжен, смешен или сериозен, но винаги честен.
Ученето и развитието остават постоянна част от пътя ѝ. За нея най-ценният процес е именно този - да останеш ученик, да слушаш, да се учиш от историята, която носи всяко движение, и да откриваш смисъла зад формата.
Източник: Fest Team
Вдъхновяват я както класическите величия на танца - Джийн Кели, Фред Астер, Сид Чарис и Вера Елън, така и съвременните творци с гениални идеи като Кристофър Скот, Манди Мур, Джъстин Пек и Анди Блейкънбюлър. Всеки от тях носи свой свят и начин на разказване чрез движение, а за Ралица това е неизчерпаем източник на копнеж да твори.
Работата ѝ с деца е особено важна част от живота ѝ. Тя вярва, че именно в тях се крие най-чистата форма на изкуството - честност, неподправена емоция и смелост. "Децата не се страхуват да признаят, че ги е страх, че им е трудно, че са щастливи. Те са безкрайно открити и смели същества", казва тя с нежност.
Източник: Fest Team
Именно тази откровеност присъства и в нейните творчески проекти. След успеха на "Книгата на мечтите", Ралица се включва и в създаването на мюзикъла "Тайната на музиката" - нов сценичен проект, роден от идеята на сценариста и писател Александър Чобанов и подкрепен от Fest Team.
Този път тя е привлечена първо като хореограф и консултант, а по-късно се включва и нейната дългогодишна колежка и партньорка Ани Дончева, заедно с която успяват да превърнат идеята в пълнокръвен мюзикъл.
Историята, разказана в "Тайната на музиката", е интимна и поетична - за две смели момичета, които се борят с вятърни мелници, за светлината в мрака и за пианото, което звучи дори когато няма ток. "Това е история, която не може да се опише с думи - тя се усеща", казва Ралица.
Ако "Книгата на мечтите" е била символ на устрема към мечтите и смелостта да ги преследваш, то "Тайната на музиката" е вътрешното пътешествие към тяхната същност - към смисъла и скритата душа на всяка мечта. И в двата спектакъла обаче има нещо, което ги обединява - честността и свободата. Защото именно за тази свобода, както споделя Ралица, техният екип продължава да се бори - със сърце, движение и много любов.
Как се създава хореография за спектакъл, в който главните герои са деца? Има ли специфичен подход, за да се постигне баланс между професионализъм и детска автентичност?
Такава хореография се създава с любов. Тогава балансът сам се намира. Освен любов, трябват и много упражнения в залата.
Какво беше основното ви вдъхновение при създаването на танцовия език на спектакъла? Повече музиката, времето на 90-те или самите персонажи?
Едно от основните вдъхновения, разбира се ,е музиката. А тя е изключително красива за мен - създадена от Любомир Денев-Син с текстове на песните от Михаела Филева. Песни, които сами по себе си са цяла история. Със сигурност и персонажите - всеки със своите характерови особености, силни и слаби страни.
В мюзикъла темите за приятелството, семейството и прошката са в центъра на историята. Как се отразяват тези теми в движението, в танца?
Понякога по-буквално, понякога по-абстрактно - в зависимост от това какво искаме да внушим като усещане у зрителя. В тази посока, колаборацията с Уест Хайлър - нашият режисьор и Мила Люцканова - нашият асоцииран режисьор, е истинско приключение и за мен е наистина вълнуващ процес, в който търсим подход към всяка една тема и идея, заложени в либретото.
Работата с млади актьори винаги е предизвикателство. Какви бяха най-силните моменти за вас в процеса на репетиции с децата?
Може би моментите, в които всички заедно се чувстваме уязвими - аз уморена и без идеи, те изморени и невярващи, че ще се получи, но децата имат една супер сила - много бързо да се преборват с всяка пречка по пътя. Мисля, че заедно го вървим този път с усмивкa.
Как се постига емоционална автентичност чрез танца в подобен спектакъл, който е едновременно за деца и за възрастни?
Вероятно с подходящите движения за деца - експресивни и точни, и с тези за възрастните артисти - по-умерени и "зрели" в поднасянето.
Източник: Fest Team
"Тайната на музиката" улавя духа на България от 90-те. Как пренесохте тази епоха в хореографията?
Аз и танцьорите, с които работим по представлението, използвахме доста време да заложим елементи типични за стиловете през 90-те години в поп, рок, фолклор културата на поколението тогава.
Разкажете ни за някой конкретен танцов момент или сцена, който е особено специален за вас?
За момента може би това е сцената на "Изкуството е свобода", която е много трудна. Все още търси правилния подход, като работим в посока на пресъздаване на един свят, леко прашен и вехт, но пълен с изкуство и спомени. Вярвам, че е специална песен, за всеки, който я чуе.
Какво е най-голямото предизвикателство при изграждането на танците за мюзикъл, който съчетава музика, актьорска игра и живи емоции?
Спазването на баланса между трите основни вида изкуство.
Какво за вас означава изразът "Тайната на музиката", ако трябва да го обясните не като хореограф, а като човек?
"Тайната на музиката" е любов в тишината на любима мелодия, която ти позволява да откриеш себе си, да се прегърнеш и да продължиш смело към себе си.
Танцът е емоция, която се усеща, а не се обяснява. Но все пак - какво искате зрителите да почувстват, когато видят вашата хореография на сцената?
Иска ми се да усетят свобода в това да изразяват себе си чрез вътрешния си свят.
Вярвате ли, че чрез танца можем да променим мисленето на хората - особено на децата?
По-скоро смятам, че можем да зададем посока на промяна - не само с танц, а с всяко изкуство. Самата промяна като стъпка, вече зависи от нас самите.
Ако трябва да дадете един съвет на млад човек, който мечтае да се занимава с танц или сценично изкуство, кой би бил той?
Да не го е страх и да се осмели да открие себе си.
"Тайната на музиката" е на 18 ноември за Зала 1 на НДК
