Много често чуваме фразата "Движението е здраве". И въпреки че тя е общовалидна, за всеки от нас има индивидуален смисъл. Какво е движението за нас? А какво е здравето? Дори да имаме различни разбирания за тях, едно е сигурно - ако искаме да се чувстваме добре в тялото си и то да ни служи вярно, трябва да полагаме необходимите грижи за него.
Именно това за пореден път ни напомни Инес Субашка, която бе един от лекторите на събитието "Ден за мен", организирано от dm по-рано този месец. По време на увлекателната си лекция тя постави акцент върху това колко е важно да се движим и да спортуваме не само за да сваляме килограми, но и да се чувстваме и да изглеждаме добре.
Спокойно можем да кажем, че спортът е нейният живот, затова и се свързахме с Инес, за да й зададем още няколко въпроса и да почерпим още малко от богатия ѝ опит.
Инес и спортът като начин на живот
"Спортът се преплете с нишката на живота ми на доста ранна възраст - когато бях на 12 г. Тогава започнах да играя баскетбол. Усещането не може да се побере в думи - просто знаеш, че си намерил това, което е за теб. Така спортът си проправи път и се превърна в необходимост, призвание, начин да изразявам себе си", споделя тя.
Източник: Личен архив
Инес Субашка е фен на движението във всякакви форми
През годините Инес Субашка успява да открие още една своя голям страст - писането. "Движението е моето изкуство, а писането моята утеха. Целият ми живот се върти около спорта, книгите и белия лист хартия". Съчетава умело двете си силни стани, за да опознае себе си и способностите си, а след това споделя наученото с останалите. Тя е и треньор, и основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и тренировки по мобилност, както и автор на осем книги.
На базата на целия този огромен опит, който има зад гърба си, тя иска да ни убеди най-вече в едно - че всяко тяло има нужда от движение всеки ден. "Започнете от там, където сте, и постепенно надграждайте", съветва тя.
И обяснява, че не е нужно да тренираме ежедневно, но е нужно да имаме някаква форма на движение. Ако водим заседнал начин на живот, дори два дни седмично да се движим, пак е по-добре, отколкото без тях. И минимумът винаги е малко повече от това, което сме правили досега.
Как винаги да имаме време за спорт
"Нямам време да тренираме" пък е най-честото оправдание, което всеки от нас е използвал поне веднъж. Но при Инес Субашка то не минава, защото тя знае, че друг ни е всъщност проблемът - трябва да променим убежденията си за това къде и кога можем да тренираме. "Човек може да тренира вкъщи, в залата, в парка, пред блока".
И далеч не е необходимо всеки път да покриваме изискванията и представите си за "перфектната тренировка". Вместо това е важно да си отговорим на няколко основни въпроса: "Колко време имам за тренировка?" "Колко пъти в седмицата мога да тренирам?" "Кой тип тренировки пасват на времето, с което разполагам и моите моментни способности?". А след това остава просто да действаме.
Защо е важно да познаваме тялото си - и как да го постигнем
Понякога ни е трудно да бъдем напълно откровени със себе си и да си признаем, че не се движим достатъчно. Но тялото си не може да излъжем - то знае много добре, когато нещо не му достига. И ни го показва по редица начини, които е важно да разпознаваме.
"Болките по тялото, ограниченията в обема на движение (трудно ни е да се наведем, да се усучем, да клекнем и т.н.) и се задъхваме много от лесна физическа активност като качване по стълбите - всичко това са признаци, че сме обездвижени", обяснява Инес Субашка.
Често в подобни случаи правим и една друга грешка, която е не по-малко съществена - не даваме на тялото си това, от което има нужда. В някои случаи вместо почивка, то има нужда по-скоро от раздвижване и разтягане, за да се справим с някоя друга болежка. В други обаче е важно да познаваме неговите лимити и да не ги прекрачваме.
Именно това отчита като най-голямата от грешките, които е допускала през годините и Инес. "Мога да ги обобщя така - игнорирах сигналите, които то ми изпраща. Когато нещо ме болеше, не спирах. Вместо това, впрягах още воля и се натоварвах повече. Когато ми показваше, че няма достатъчно енергия - не му я осигурявах. Вместо това, го наказвах с допълнителни лишения. Когато ми показваше, че има нужда от почивка, аз му налагах да прави повече".
Източник: Илка Антонова
Инес днес познава тялото си и неговите нужди
Разбира се, тези грешки далеч не са само нейни, защото най-често вижда в околните същото - че не познават телата си, не знаят как да интерпретират сигналите, които им изпращат чрез различните състояния. "Минаваме от едната крайност в другата - от никакво движение, към прекалено много; от безразборно хранене, към прекалено ограничаващи диети", обяснява тя.
И като стана дума за хранене, то е също толкова важно за организма, колкото и движението. Инес Субашка ни посочва най-важните правила, които трябва да спазваме ежедневно, за да дадем най-доброто на тялото си чрез това, което консумираме.
За нея е наистина важно да имаме структура на храненето, защото тялото ни обича да има предвидимост. Не бива един ден да се храним четири пъти, а следващият - само веднъж. Разбира се, понякога са възможни изключения. Не бива да наблягаме на количеството, а на качеството на храната.
Важно е да не изключване конкретни групи макронутриенти, освен ако нямаме здравословна причина за това, както и да се научим как да ги комбинираме спрямо търсения резултат. И последно, но не и по важност, трябва да изградим навик да наблюдаваме как начинът ни на хранене (комбиниране на храни, количество и т.н.) влияе на това как се чувстваме и как изглеждаме. Същото, разбира се, важи и за движението и спорта.
Може ли физическата активност да ни направи не само по-здрави, но и по-красиви?
Красотата е субективно понятие. Но спортът, освен че ни помага да изваем тялото си, помага да се чувстваме по-уверени в себе си. Всеки е усещал ползите от тренировките, които са свързани с подобряването на стойката и подобреното възприятие за това как усещаме тялото си. Това как се чувстваме, се отразява на начина, по който изглеждаме и енергията, която излъчваме.
Всички търсим разковничето на вечната младост. До каква степен спортът противодейства на стареенето и на кои точно аспекти от него?
Спортът е в основата на "здраволетието". Остаряването е свързано с понижаването на функционалните способности на тялото. Някои от признаците на остаряването са остеопорозата, саркопенията, метаболитните проблеми, болките по тялото, проблеми със сърдечносъдовата система. Спортът участва в превенцията на всеки един от тези здравословни проблеми, което води до забавяне на стареенето.
Женското тяло е сложен организъм - каква роля има спортът и движението като цяло в правилното му функциониране?
Като цяло човешкото тяло е сложен организъм и спортът оказва влияние върху много аспекти от здравето - от функцията на мозъка, през апетита, плътността на костите, склонността да трупаме мазнини около корема, здравето на кардиореспираторната система, до психо-емоционалното ни състояние. Дори няма нужда да мислим върху колко много системи и тъкани влияе. Трябва да приемем, че то е универсално средство да бъдем по-здрави и по-щастливи.
Наистина ли промените, които настъпват в женското тяло с годините и менопаузата ни пречат да бъдем в добра форма, или това е по-скоро оправдание?
С напредване на възрастта настъпват промени в тялото, които могат да повлияят на това колко лесно влизаме във форма, но масово го използваме за оправдание. Всъщност, именно тренировките и храненето могат да смекчат негативния ефект на тези промени и изобщо да не преминем през видима трансформация, която не харесваме. Аз тренирам с доста жени в менопауза, които са в отлична форма. Причината е, че отделят време за тренировки и полагат усилия да се хранят осъзнато. Всеки, който го направи, ще осъзнае, че може да бъде постигнато на всяка възраст.
Ако трябва да дадете само един съвет за двигателна активност на жените на различни възрасти, какъв ще бъде той за дамите на 20, на 30, на 40, на 50 и повече години?
Да не използват възрастта като причина да не тренират - едните се чувстват прекалено млади, за да мислят за здравето си, а другите прекалено стари, за да направят нещо за него. Движете се, защото това как изглеждаме и се чувстваме в бъдещето, зависи от изборите ни в настоящето.
Коя е най-вдъхновяващата и мотивираща история с жена в напреднала възраст, тренирала при вас, която няма да забравите?
Най-възрастната тренираща в залата е на 81 години. Нейната история е вдъхновяваща, защото тя почти изцяло е изгубила зрението си, но това не я спира да прави нещата, които обича - да спортува, да опознава способностите на тялото си и да става по-силна. Не мога да се сетя за нещо по-мотивиращо. Тази жена има всяко едно оправдание да не е в залата, а не го използва. Винаги идва на тренировка с огромна усмивка и ентусиазъм.
Какво бихте казали на всички, които неуверено са тръгнали по пътя към това да се погрижат за фигурата и здравето си?
Не отлагайте себе си! Знам, че се чувствате така, сякаш моментното ви състояние е необратимо. Но тялото има невероятен потенциал да се възстановява и променя. Трябва му само насочващият стимул от ежедневните ни избори. Ако искате да се чувствате и да изглеждате по-добре, просто започнете да избирате по-добре. Тялото ви ще ви се отблагодари!
