Стареенето е напълно естествен и неизбежен процес, който обаче се оказва доста по-сложно, отколкото вероятно сме си мислили. Науката и медицината ни дават все повече информация за него, както и за начините да го забавим, а и за факторите, които го забързват.
Сега пък ново изследване на учени от Sanford Burnham Prebys Medical Discovery Institute в Калифорния ни дава една по-различна гледна точка към стареенето. To e в подкрепа на предишни, които стигат до извода, че то не е равномерен процес, а има периоди на пикове и спадове. И към тях се добавя твърдението, че различните органи и системи в човешкото тяло стареят с различно темпо.
Различните части на тялото следват изненадващо променливи графици на стареене. Някои започват да се променят бързо още през 30-те години, а при други промените остават по-скоро незначителни до по-късен период - например менопаузата при жените. При трети пък се наблюдават отделни периоди на ускорено стареене.
Източник: iStock
Именно затова е трудно, а явно и неправилно, да говорим за стареенето като един процес, които протича в организма. Защото органите и системите имат собствени времеви линии, които могат да си влияят взаимно. За да докажат това, изследователите използват специален анализ на повече от 25 000 тъканни проби след смъртта от 970 донори на възраст 21-70 години, обхващащи 40 различни типа тъкани.
Как стареят различните органи и системи
Артериите се оказват сред частите на тялото, които започват да стареят най-рано. А най-бързият период на структурни промени в тях е през 30-те години. Освен това е доказано, че ранното образуване на плаки в артериите също се увеличава значително именно през това десетилетие, след което се стабилизира. И тези, при които е отчетено по-ускорено структурно стареене, имат и по-голям риск от атеросклероза.
Източник: iStock
При репродуктивната система ситуацията също е доста интересна. При жените матката и влагалището остават сравнително непроменени през ранната зряла възраст, а най-големите структурни промени настъпват около през 50-те години, което съвпада с периода на менопаузата. Те включват характеристики като тъканна атрофия и изтъняване на ендометриума, които са част от последствията от намаляващите нива на естрогена.
Що се отнася до яйчниците, вместо да се променят постоянно, яйчниковата тъкан демонстрира рязко структурно стареене около 35 до 40-годишна възраст, като има и още един пик между 55-60 години, което съвпада с перименопаузата.
Източник: iStock
Това стареене на етапи се наблюдава при 9 от останалите 14 тъкани, които изследователите анализират. И най-често това "двуфазно" стареене, характеризиращо се с ускорена структурна промяна, настъпва през 30-те и 50-те години. Това се случва с хранопровода, стомаха, дебелото и тънкото черво, както и с простатата и тестисите при мъжете, обяснява Science Alert.
Като основна причина за различните темпове на стареене и периодите, в които то е ускорено, могат да се посочват хормоните. А тези органи, в които се наблюдават подобни периоди, си приличат помежду си по повече възпалителни процеси, намаляване на производството на енергия, клетъчната пролиферация и системите за контрол на качеството на клетките.
Тези открития са от съществено значение и за разбиране на начините, по които ефективно можем да противодействаме на стареенето на конкретни органи и системи. Защото очевидно няма как да се постигне добър общ ефект, съдейки по спецификите и разликите между тях. А добрата новина е, че покрай разработването на терапии срещу репродуктивното стареене се откриват възможности и за защита на множество други органи, а оттам и увеличаване на общата продължителност на живота.
