4 хижи в Стара планина на по-малко от два часа от София

Когато живеем в София и ни се прииска планина, първата мисъл обикновено е Витоша. След нея идват Рила, някой бърз преход около Боровец или пък разходка из Лозенската планина. Стара планина някак остава за "по-нататък" - сякаш задължително изисква дълго пътуване, сериозен преход и поне два свободни дни.

Всъщност Балканът е много по-близо до столицата, отколкото понякога си представяме. Особено западните му части крият хижи, до които можем да стигнем сравнително лесно от София и които са чудесна идея както за еднодневна разходка, така и за уикенд с нощувка. Някои са край маршрута Ком-Емине, други са скрити сред стари букови гори и обезлюдени махали, а около трети ни очакват пещери, скални венци и панорамни върхове.

Избрахме четири - "Тръстена", "Чавдар", "Пършевица" и "Лескова". Всяка е различна, но всички дават добър повод да сменим градския шум с шума на гората, без да прекарваме половината ден в автомобила.

3 хижи в Средна гора, които съчетават планина и история

От Ихтиман до Стара Загора

Хижа "Тръстеная" - малиновото убежище над Искърския пролом

Хижата се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина, в подножието на връх Издремец. Надморската ѝ височина е около 1100-1170 м според различните туристически източници, а самото ѝ местоположение я превръща в удобна цел за хората, които искат да стигнат до Балкана с влак от София.

Хижата е и част от легендарния туристически маршрут Е3 Ком-Емине. Разполага с около 30-34 места за нощувка, столова и туристическа кухня. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, а отоплението традиционно е с печки на твърдо гориво. Хижата работи целогодишно, но при планирана нощувка е разумно предварително да се направи връзка с хижарите.

Един от най-приятните начини да стигнем дотук е с влак до гара Лакатник, а след това пеша. Преходът от района на Лакатник е около три часа, като се следва червената маркировка на Ком-Емине. Първоначалното изкачване е сравнително стръмно, след което маршрутът продължава към село Лакатник и хижата. Друг вариант е през Бов, а до "Тръстена" може да се стигне и откъм манастира "Седемте престола".

За онези, които не искат да разчитат само на краката си, до хижата има и черен път. Състоянието на подобни планински пътища обаче се променя според сезона и времето, така че не бихме разчитали сляпо на навигацията и нисък автомобил.

А защо да останем? Заради тишината, широките поляни, буковите гори и усещането, че Искърският пролом и градът са много по-далеч, отколкото са в действителност. В близост има и три малки езера.

Най-интересната цел за по-сериозна разходка е връх Издремец - 1492 м. От хижата се тръгва по червената маркировка към "Лескова", а приблизително след час се достига до поляна северно от върха. Самият Издремец предлага прекрасен повод да удължим разходката и да видим тази не толкова популярна част на Стара планина отвисоко.

Има и още нещо, с което "Тръстена" е известна сред планинарите - малините и малиновото вино. Районът около хижата от години е свързан с малинови насаждения, така че това е едно от онези места, където планинският уикенд може да има доста приятен вкус.

Хижа "Чавдар" - по стъпките на Ком-Емине

На около 1282 м надморска височина, в местността Вихрушки поляни край Буново, се намира хижа "Чавдар". Тя също е част от маршрута Ком-Емине, но е добър избор и за напълно самостоятелна еднодневна разходка.

Сградата е масивна и двуетажна, като актуалният сайт на хижата посочва капацитет от 45 места. Баните и тоалетните са вътрешни и общи, има вода и електричество, централно отопление, кухня и столова. Посочено е също, че хижата е отворена целогодишно.

Едно от големите ѝ предимства за софиянци е възможността да оставим автомобила у дома. До гара Буново има влакове, а оттам започва маркираният пешеходен маршрут към хижата. Преходът от гарата е приблизително два-два и половина часа.

Началото е сравнително спокойно - първите километри вървят покрай реката почти без сериозен наклон. Истинското изкачване започва при сливането на Буновска и Бучкатска река, откъдето за около два километра се преодоляват приблизително 600 м денивелация. Така че "разходка" не означава непременно "без усилия".

Има и други варианти. До "Чавдар" може да се върви от село Стъргел за около три часа и половина, от Етрополе или Мирково за около четири часа.

А ако след достигането на хижата все още имаме сили, можем да продължим към връх Звездец (1655 м), който е на около час и половина. По-сериозните планинари могат да използват "Чавдар" и като част от по-дълъг преход по билото на Стара планина.

Хижа "Пършевица" - Врачанският Балкан в цялата му прелест

Тук вече се отдалечаваме малко повече от София, но наградата си заслужава. Хижа "Пършевица" се намира на около 1300 м надморска височина в местността Каличина бара във Врачанския Балкан.

Едно от най-големите ѝ предимства е достъпът. До района може да се стигне с автомобил по асфалтов път от Враца, като разстоянието е около 20-25 км. Има и пешеходни варианти - от Враца преходът е около три часа и половина, от село Миланово - около три часа, а от спирка Оплетня - приблизително четири часа.

Тук обаче има една важна подробност. Различните туристически източници посочват различен капацитет на хижата - от около 40 до над 50 места, а има и данни за периоди, в които тя не е работила. Затова, ако целта е нощувка, задължително трябва предварително да се провери актуалният ѝ статус. По публикуваните описания сградата е двуетажна, водоснабдена и електрифицирана и разполага с ресторант и отопление.

Историята ѝ също е интересна. На 3 май 1959 г. именно в местността Каличина бара е направена първата копка и е положен основният камък за новата туристическа хижа "Пършевица". През следващата година работата по благоустрояването продължава, а районът постепенно се превръща в една от туристическите бази на Врачанския Балкан.

Днес голямото богатство е всичко около нея. Пещера Леденика е на около два часа пеша, а в същия район е и една от популярните ски зони на Врачанския Балкан. Пистата "Пършевица" е с дължина около километър и разполага със ски влек.

За топлите месеци особено интересен е маршрутът към Кобилини стени - един от най-впечатляващите скални венци във Врачанския Балкан. Кръгов вариант от района на хижата може да бъде около 5 км и да се измине за приблизително час и половина, макар времето винаги да зависи от темпото и условията.

Можем да се отправим и към връх Бегличка могила (1481 м), най-високия връх на Врачанската планина, или да превърнем "Пършевица" в начална точка за по-дълго скитане из природния парк.

Хижа "Лескова" - бившето училище сред Балкана

От четирите места "Лескова" вероятно носи най-силно усещане за откъсване от цивилизацията. Намира се в обезлюдената махала Лескова на село Осеновлаг, в Западна Стара планина, на около 1340 м надморска височина.

И самата сграда има любопитна история - някога тук се е намирало селското училище. По-късно то е превърнато в туристическа хижа с около 28 места. По публикувана туристическа информация има кухня и столова, а стаите се отопляват с печки на твърдо гориво. Част от източниците посочват, че електричеството се осигурява чрез агрегат.

И точно тук трябва да сме особено внимателни при планирането. Актуалната информация обозначава хижа "Лескова" като временно затворена, докато други туристически сайтове все още я описват като действаща. Затова не бихме тръгнали с идеята за гарантирана нощувка, без предварителна проверка по телефон. 

Дори само районът обаче заслужава внимание. От село Осеновлаг до хижата се върви приблизително час и половина-два, от Огоя - около два часа и половина, а от Литаково - около три-четири часа. До Осеновлаг се стига по асфалтов път от гара Елисейна, след което към хижата продължава почвен път.

7 леснодостъпни хижи в Западни Родопи

Идеи за уикенда

За запалените планинари "Лескова" може да бъде част и от много по-сериозно приключение. Оттук до "Тръстена" преходът е около шест часа, до хижа "Буковец" - около три, а маршрутът към Мургаш е още по-дълъг.