Да сънуваме, докато спим, е изключително важно. Почти толкова колкото и количеството сън. Защото всеки знае, че трябва да спи по седем-осем часа. Но даваме ли си сметка какво се случва с нас, докато спим? И защо е толкова важно да сънуваме?

Снимка 343112

Източник: iStock

Докато сънуваме, тялото и мозъкът заедно успяват да регулират и да подредят емоциите на подсъзнателно ниво. Ето защо, когато се събудим, обикновено се чувстваме по-позитивно и оптимистично настроени към живота. Сънуването е нещо като йога за мозъка, пише изследователят Рубин Найман. 

Пропускането на т.нар. REM фаза от съня, когато сънуваме, лишава мозъка от възможността да "смиля" емоциите и да ги подрежда.

Според доклад на Нюйоркската академия по науките загубата на сънищата се превръща в "тиха епидемия". Цитирани са данните от проучването на изследователя Рубин Найман, който подробно разяснява различните фактори, които предизвикват бързото движение на очите (REM сън) и причините за загубата на това състояние.

Типичният сън следва модел, в който по-дълбокият, не-REM сън е приоритет на тялото. Само по-късно през нощта и в ранна сутрин хората сънуват в REM фазата. Тя е около 20% от общото количество на съня, но е много важна.

Снимка 327360

Източник: iStock

Изчезването на REM състоянието се причинява от употребата на различни вещества, лекарства или алкохол. В развитите общества употребата на хапчета за сън, антидепресанти, успокоителни и тн. нараства със застрашителни размери, което тревожи учените. 

Оказва се, че за да спят по-добре, хората приемат лекарства, които им осигуряват здравия сън, но ги лишават от сънищата. Това в крайна сметка се оказва задълбочаващо депресията и проблем, който цялостно влияе негативно върху емоционалното състояние на човек.

За да предотвратим (доколкото можем) вредното влияние на липсата на REM фаза от съня, учените съветват да намалим до минимум приема на лекарства и алкохол преди сън, както и да си оставяме достатъчно време под завивките. Най-лесният и бърз съвет, който можем да приложим в ежедневието, е да се събуждаме по естествен път, т.е. да изключим алармата.